Блаженството на Божието присъствие

„Блажен оня човек, който се бои винаги, a който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие.”                                                                                                      (Притчи 28:14)   Когато се боим винаги от Бога, това е един начин, да се изразим екзистенциално, миг след миг да пребъдваме в Божието присъствие. Това означава съзнателно да мислим за Бога във всяка част от своето ежедневие. Никога да не се разгневяваме на някой човек без да си спомним, че Бог е там и ни наблюдава. Това е Богът, Който е слязъл от небето на земята, за да ни прости, който прощава на враговете си от кръста. В зависимост от това до каква степен съзнателно помним тази истина, ние ще запазите сърцето си меко към тези, които са ни онеправдали, без да се закоравяваме.   Господ Исус Христос може да е имал тази истина предвид, когато е разказвал притчата за Безмилостния слуга (Матей 18:21-35). Слугата, който дължал на господаря си огромна сума бил опростен, но когато срещнал друг слуга, който му дължал малко пари, се показал груб и жесток. Пропускът да простите на другите, които са ви онеправдали показва, че сте забравили колко много е било простено на вас и колко е струвало това на Исус Христос (Филипяни 2:6-8).   Как можете днес да се обучавате да практикувате Божието присъствие?   Молитва: Господи, невъзможно е да съществува по-практична духовна дисциплина от това да Те държим пред себе си, винаги да осъзнаваме Твоето присъствие (Псалм 16:8). Във всеки разговор, действие и събитие нека да Те помним. Това е пътят на истинската мъдрост. Амин.      Превод: Радостин Марчев