Бог търси застъпници за делото Си
Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.“ Йоан 15:16
В Таджикистан живеел един мъж на име С…
Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.“ Йоан 15:16
В Таджикистан живеел един мъж на име Сергей Бесараб. Той бил нарушител на закона, поради което излежавал присъда в местен затвор. В килията с него имало един християнин. Той му говорил за Господа, но без успех, затова християнинът решил да започне да се моли за него всеки ден. Сергей чувал молитвите му, но веднъж му заявил, че няма смисъл да се моли за него, тъй като той изобщо не възнамерявал да става християнин. Естествено това не обезсърчило християнина и накрая Бог му дал победа, като му подарил Сергей за брат в Христа.
Когато излязъл от затвора, Сергей и съпругата му отишли да живеят в едно малко градче на име Исфара, основно населено с мюсюлмани. Там той служил усърдно на Господа и поради благовестието и молитвите му, много мюсюлмани започнали да приемат Христос за Господ и Спасител, което довело до основаването на църква.
Един ден местният вестник повдигнал въпроса: „Какво трябва да се направи със Сергей Бесараб?“ Отговорът не закъснял. Малко след това Сергей Бесараб бил застрелян по време на обичайното си, вечерно лично общение и поклонение пред Бога от сина на местен ислямски водач. Убиецът бил заловен и изпратен в затвор, а когато научили всичко това, християните се застъпили в молитва да го изискат за спасение от Бога.
В отговор на молитвите им, Бог наредил така нещата, че престъпникът да попадне в килия с християнин, който чрез молитвите и свидетелстването си да го спечели за Христа. Същият този християнин бил плод на благовестието на Сергей в миналото.
Това е само едно от поредицата многобройни свидетелства за Божията благодат по лицето на Земята, но с него искам да ви предизвикам и насърча да не се отказвате да молитствате с усърдие за Божието дело според водителството на Бога в живота ви! Дори и да не видим плодовете на молитвите и благовестието си на тази земя, искрено се надявам да застанем до тях в небесното царство един ден.
За Бога спасението на души и духовното им укрепване и израстване е далеч по-важно от нашите често незначителни нужди. Божието сърце се удоволства, когато вижда хората Си да застават в пролома за делото Му. Цялото небе се радва, когато се покайва грешник на земята.
Убедена съм, че много служения на благовестители и мисионери по света не са толкова ефективни, колкото ни се иска, основно заради слабата молитвена подкрепа на подкрепящата ги църква. Когато срещнете, чуете или просто Бог ви вложи да се молите за нечие служение или определено място в света, насърчавам ви да бъдете усърдни и постоянни в застъпничеството си пред Бога.
Определете си някакво време за това на ден. Може първоначално да е само по 10 минути, а след това Бог да ви вложи повече. В църкви, в които съм присъствала на такъв вид застъпничество за Божието дело по света, съм установявала, че християните се молят много кратко и неопределено, може би, защото имат желанието, но не знаят как.
Търсете водителството на Светия Дух, който най-добре ще ви научи, защото Той знае всичко, но обръщайте внимание и на мисионерски известия, които достигат до нас, за да бъдете по-специфични и ефективни в молбите си.
Има места, където усърдната молитва е особено важна, особено там където демоничната активност е много наситена. Често увлечени в нашите си грижи и желания, ние не сме особено съпричастни на хората посветили се на активно благовестителско служение, а те обикновено са най-атакуваните.
Павел пише до ефесяните (6:18-20): „И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичкитв светии, и за мене, та като отворя устата си, да ми се даде слово, за да оповестя дързостно тайната на благовестието, за което съм посланик в окови, да говоря за него смело , както подобава да говоря.“
На друго място той пише до коринтяните: “И Той ни избави от толкова близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави; като и вие чрез молитва ни помагате, така че мнозина да благодарят от наше име за дарбата, дарена ни чрез молитвите на мнозина“ (2 Кор. 1:10-11).
Следва продължение...