Е

ЕВАНГЕЛИЕ –1. Всяка една от четири­те книги в Новия Завет, записани от Матей, Марк, Лука и Йоан, в които се говори за земния живот и учението на Исус Христос. 2. Общото наиме­нование на всички книги на Новия Завет. 3. Благата вест, съдържаща се в златните стихове на Библията: „… Бог толкоз възлюби света, щото даде своя единороден син, за да не погине ни един, които вярва в него, но да има вечен живот“ Йоан 3:16. “Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен… “ Марк 16:16

ЕВАНГЕЛИЗЪМ (ПРОТЕСТАНТИЗЪМ) –
Християнско вероизповедание, акцен­тиращо на библейската доктрина за спасение на човешката душа чрез вя­ра в Божия Син – Исус Христос и от­даващо голямо значение на изучава­нето на Библията, благовестието, проповедта и освещението.

ЕВТИХИЯИ – Последователи на еретич­но учение,изповядващи, че Исус Хрис­тос е имал само една, Божествена природа.

ЕВХАРИСТИКА – Учение за Господната вечеря.

ЕВХАРИСТИЯ –1. Господна вечеря (при­частие), призната и практикувана от Всички християнски вероизповедания. По време на това служение вярващи­те вкусват от специално приготвен хляб и вино, първообраз на които са „тялото и кръвта Христови“. Учас­тието на Църквата в това служение е свидетелство за съпричастие в страданията на Исус Христос и във „вечния живот“. 2. Част от литурги- я, в която се приема Господната ве­черя.

ЕВХИТИ – Последователи на християн­ско учение от V век в Армения и Сирия, които отричат църковната йерар­хия, светите тайнства и приемат единствено молитвата като средс­тво за спасение.

ЕГОИЗЪМ – Себелюбие, самолюбие – гру­бо преследване на лични интереси. Противоположно на АЛТРУИЗЬМ – безкористна работа за доброто, бла­гото на другите.

ЕЗОТЕРИЧЕН – (окулт.) Таен, скрит, достъпен само за посветените.

ЕКДИЦИ – Лица, упълномощени да защи­тават интересите на Църквата и клира пред гражданските власти.

ЕКЗАРХ – Глава на автономна източноп­равославна църква, по-нисък по сан от патриарха.

ЕКЗАРХИЯ – Самостоятелна национал­на църква, начело на която стои ек­зарх.

ЕКЗЕГЕТИКА – Наука за правилното тълкуване на текстове от Библията.

ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗЪМ – философско учение, според което съществуване­то предхожда същността на неща­та, а самовглъбяването се изтъква като предпоставка за достигането на истинското човешко съществува­не.

ЕКЗОРЦИЗЪМ – При католиците изгон­ване на зли духове чрез молитви и биб­лейски формули.

ЕКЛЕСИЯ – (от гр. „събрание на покане­ните“) Църква. Християнско общест­во, обединено около общоприети вер­ски доктрини, практики, служения, традиции и обреди, имащо общоприз­нато ръководство.

ЕКЛЕСИОЛОГИЯ – Богословска доктри­на за църквата, включваща поклоне­нието, църковната организация и т.н.

ЕКСТРАСЕНС – (окулт.) Лице, което има свръхсетивност и получава знание или усещания за външния свят, за ми­нали или бъдещи събития, без изпол­зуване на обикновените пет сетива.

ЕКТЕНИЯ – Молитва, която свещени­кът произнася високо и напевно, а хо­рът допълва

ЕЛЕЙ – Осветено дървено масло. Миро. Богослужебно масло, използвано за помазване от свещенослужителите.

ЕНОРИЯ – Районът, обслужван от един свещеник.

ЕНЦИКЛИКА – Папско писмо или посла­ние до всички католици по въпроси от религиозен и политически характер.

ЕОН – (окулт.) Въображаемо същество, полубожество, получовек.

ЕПАРХ – Духовен глава; епархийски ар­хиерей.

ЕПАРХИЯ – Църковно-административна единица, управлявана от архиереи.

ЕПИКУРЕЙСТВО – Материалистично- атеистично учение на древния гръц­ки философ Епикур (341-270 пр.Хр.), според когото най-голямото благо на живота е удоволствието.

ЕПИРИПТАРИЙ – В облеклото на висши духовни лица (архимандрит и епископ) – покривало, което се слага под шап­ката и стига до раменете.

ЕПИСКОП -(от гр. „надзирател“) Висш християнски духовник; при православ­ните – помощник или заместник на митрополит, при католиците и про­тестантите – глава на по-голяма църковна област.

ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА – Църква с епископална форма на управление, ка­то Англиканската в Англия.

ЕПИТИМИЯ – Наказание, наложено от духовна власт над духовно лице, ка­то постене, лишаване от причастие и други.

ЕПИТРОП – Църковен настойник.

ЕРЕС – Пагубно учение, разпространя­вано между християните, което из­лиза извън рамките на библейското ве­роучение и тенденциозно изопачава, невярно тълкува и погрешно учи как да се изповядват или прилагат Биб­лейските истини, доктрини, норми и правила. Всяка ерес води до разкол и духовна смърт.

ЕСЕИ – Юдейска секта от времето на Христа, отделила се в община с об­щоприети и фанатично строги нор­ми, включващи: безбрачие, посветеност, обща собственост и отделеност от всички, които не са членове на обществото.

ЕСХАТОЛОГИЯ – Богословска доктрина за живота след смъртта, края на све­та и Второто пришествие на Исус Христос.

ЕТИКА – философска наука за нравст­веността, за същността и произхо­да на морала. 2.Морал, нравственост.

ЕТИКОТЕОЛОГИЯ – Наука, поставяща си за цел да докаже съществуването на Бога чрез „общовалидните морал­ни норми“.