Богословски речник „Н“, „О“ и „П“

Н

НАГОН – Инстинкт; вкорененото в при­родата на човека предразположение към нещо, страст.

НАДМЕНЕН – Високомерен, надут, горд.

НАЗИРЕЙ (НАЗАРЕЙ) – (от евр. „отде­лен“) Предопределен от Бога за спе­циално служение човек, дал оброк за богопосветен и чист живот. (Вж. Чие. 6 вл.; Мат. 2:23)

НАЗАРЯНИ – Обръщение на юдеите от I в. към повярвалите в Христос тех­ни сънародници, които считали за секта на юдейската религия.

НЕКРОМАНТИЯ – (окулт.) Изкуство да се призовават душите на мъртвите, за да се узнае от тях бъдещето.

НЕОТОМИЗЪМ – Официална философс­ка доктрина на съвременната като­лическа църква, която възкресява ре­лигиозната философия на Тома Аквински; неосхоластика.

НЕОФИТ – Новопокръстен, новоприет.

НЕСТИНАРСТВО – (от гр. „в огнището“) Древен езически обред, запазил се все още по нашите земи като народен обичай, при който нестинарите стъпват боси върху жарава. (Втор. 18:10)

НИРВАНА – Според схващането на бу­дистите – състояние на върховно бла­женство, което се постига чрез ос­вобождаване от всякакви житейски грижи и стремежи.

НИХИЛИЗЪМ – Пълен скептицизъм и бе­зусловно отричане на общоприетите ценности.

НОМИНАЛЕН – Недействителен, съ­ществуващ само на книга – в проти­вовес на ДЕНОМИНАЛЕН или ДЕНО­МИНАЦИЯ.

НОРМА -Правило, образец, мащаб, мяр­ка.

НОВОРАЖДАНЕ – Лична, духовна, свръ­хестествена и абсолютно необходи­ма за спасението на безсмъртната душа на човека опитност, обещана на повярвалите в Исус Христос. С ново- раждането Святият Дух съживява и обновява духа на човека, а името му се записва в „Книгата на живота“, (вж. Йоан 3:3-6,1:12-13;11 Кор. 5:17; Тит. 3:5; Откр.20:6,14)

НУМЕРОЛОГИЯ – (окулт.) Гадаене по числа.

НРАВ – Сбор от душевни качества, особености на човек; характер.

НРАВСТВЕНОСТ – Сбор от общоприети норми, порядки или отношения, които определят поведението на човека в обществото; морал.

НУНЦИЙ – Постоянен дипломатически представител на папата в някоя дър­жава; папски посланик.

О

ОСАННА- Радостно възклицание, озна­чаващо: „Молим ти се!“, „Спаси!“, „Помогни!“

ОСКВЕРНЯВАМ – подлагам на поругание, опетнявам, опозорявам, светотатствам, опозорявам и омърсявам, развалям.

ОТКРОВЕНИЕ – 1. Откриване, съоб­щаване на нещо тайно. 2. Свръхес­тествено откриване на Божията во­ля или намерения. 3. Последната кни­га на Библията „Откровението на Йоан“.

ОТЧАЯНИЕ – Състояние на пълна безна­деждност.

ОФИТИ – Последователи на учение от II в., за което змията била символ на Христос.

ОБЕКТИВЕН – Безпристрастен, незави­сим от влияния, личности или инсти­туции.

ОБРЕД – Съвкупност от действия със строго установена форма и начин на извършване, в които се въплътяват определени представи или народни вярвания. Ред, обичай при извършва­не на публични, външни религиозни действия.

ОКУЛТИЗЪМ – (окулт.) Общо название на ученията, които признават същес­твуването на скрити сили у човека и в Космоса, достъпни само за „посве­тените“.

ОМИЛЕТИКА – Наука за църковно про­повядване.

ОНТОЛОГИЯ –1 Учение за първоначала- та на битието. 2. В идеалистическа- та философия – метафизическо уче­ние за свръхестествения и немате­риалния строеж на света.

ОРДИНАЦИЯ – Ръкополагане на свеще­нослужител.

П

ПАВЛИКИАНСТВО – Еретично дуалис- тично учение, възникнало в Антиохия в края на III в., а по-късно разпростра­нило се в Армения.

ПАНТЕИЗЪМ – Религиозно учение, обо- жествяващо природата и отъждест­вяващо я с Бога

ПАНТЕЛИЗЪМ – Идеалистично учение, според което волята е самата същ­ност на душевния живот и основа на света.

ПАНТЕОЛОГИЯ – Богословска наука, ко­ято се занимава с култа на всички бо­гове.

ПАРАПСИХОЛОГИЯ – (окулт.) Изучаване, изследване на явления, като телепа­тия, ясновидство и др.

ПАСХА – Голям еврейски празник .чест­ван в памет на излизането от Еги­пет. На този празник евреите ядат пасхално агне – символ на Агнеца Бо­жий – Исус Христос.

ПАТРИАРХ – Виеше духовно лице, огла­вяващо самостоятелна православна църква.

ПАЦИфИЗЪМ – Убеждение, доктрина или поведение, основани на възгледа, че всяка война може и трябва да бъде избягвана.

ПЕЛАГИАНСТВО – Еретическо учение, създадено от британския монах Пелаги, което отричало първородния грях.

ПЕНТАГРАМА – Правилен петоъгълник, по чиито страни са построени еднак­ви равнобедрени триъгълници. Един от най-често използваните символи в окултизма.

ПЕНТИКОСТАР – Богослужебна книга, която съдържа реда на службите.

ПЕТДЕСЯТНИЦИ – Последователи на църковни общества от евангелско- протестантското вероизповедание, оформили се в началото на века и из­повядващи кръщение със Святия Дух в пълнотата на преживяното от апостолите в деня на петдесятница (Деян.2 ел.) и практикуващи говоре­нето на чужди, небесни езици. Нор­мално е в богослуженията на петдесятните църкви да има прояви на дар­бите Святия Дух (1Кор.12ел.).

ПИЕТА – Изображение на Дева Мария, оп­лакваща тялото на мъртвия Исус.

ПИЕТЕТ -Дълбоко уважение, почит, пок­лонение.

ПИЛИГРИМ – Странстващ богомолец; поклонник.

ПЛАТОНИЗЪМ – Идеалистическо учение на древногръцкия философ Платон (427-347 пр.Хр ), според което същес­твува само свят на идеите, а пред­метите и явленията са отражение на тези идеи.

ПНЮМАТОЛОГИЯ – Богословско учение (доктрина) за личността, естество­то, влиянието и действието на Святия Дух.

ПОКАЯНИЕ – Искрено признаване и съ­жаление за извършеното престъпле­ние и грях.

ПОНТИфИК – Жрец в древния Рим; рим­ският папа.

ПОСТМИЛЕНИАЛИЗЪМ (от англ., Postmillennialism) – есхатологично убеждение, че Второто идване на Исус физически ще бъде след Хилядолетното царство (Милениума). Според този възглед при разпространението на благата вест постепенно почти всички хора по земята ще се обърнат към Бога. Успехът на евангелието ще доведе до повсеместна вяра, праведност, мир и благоденствие сред всички народи. Към края на този период Христос ще се завърне физически.

ПРЕАДАМИЗЪМ – Учение, което поддър­жа съществуването на хора преди Адам.

ПРЕЗВИТЕР – (от гр. „Старейшина“) Висш църковен служител, свещеник.

ПРЕТРИБУЛАЦИОНИЗЪМ (от англ., Pretribulationism) – есхатологичен възглед, според който грабването на църквата ще се състои непосредствено преди седемгодишния период на Голямата скръб.

ПРЕМИЛЕНИАЛИЗЪМ (от англ., Premillennialism) – есхатологично убеждение, че Второто идване на Исус физически ще се състои преди Хилядолетното царство (Милениума).

ПОСТТРИБУЛАЦИОНИЗЪМ (от англ., Posttribulationism) – есхатологичен възглед, според който грабването на църквата ще се състои в края седемгодишния период на Голямата скръб и непосредствено преди Армагедон.

ПРЕЗВИТЕРИАНСТВО – Протестант­ско учение, възникнало в Англия през XVI в., което отрича властта на епис­копа и признава само свещениците и самоуправлението на църковните об­щини.

ПРИАПИЗЪМ – (от гр. сладострастие – по името на бог Приап) – Малоазиат­ско божество, чийто култ се разпрос­транява по цяла Гърция

ПРОВИДЕНЦИАЛИЗЪМ – Религиозно идеалистическо направление, което обяснява хода на историческите съ­бития не чрез вътрешни закономер­ности, а като проява на волята на провидението.

ПРОЗЕЛИТ –1. Човек, обърнат от една религия в друга. 2. Новопокръстен. 3. Нов пламенен привърженик на учени- е, религия и др.

ПРОЗЕЛИТИЗЪМ – Силен стремеж за привличане на религиозни последова­тели от друго религиозно общество.

ПРОТЕСТАНТИЗЪМ (ЕВАНГЕЛИЗЪМ) – Общо название на християнско веро­изповедание и различните към него деноминации и църкви (баптисти, ме­тодисти, конгрешани, петдесятни- ци и др.), възникнали в Европа през XVI век по време на Реформацията и по- късно, и проповядващи точно изпъл­нение на Божието Слово – Библията.

ПСАЛМ (ПСАЛОМ) – Лирична песен за възхвала на Бога.

ПСАЛТИР (ПСАЛМИ) – Книга от Стария завет, която съдържа Давидовите псалми.

ПУРИТАНИЗЪМ (ПУРИТАНСТВО) – Про тестантско движение в Англия и Шотландия през XVI-XVII в., насочено против абсолютизма и остатъците от католицизма в Англиканската църква и проповядващо посветеност, строга нравственост и аскетизъм, а увереността за спасение била от­делна и необходима опитност.