Богоцентрични

„Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.”                                                                                                      (Притчи 1:7)   Страхът от Господа е началото на мъдростта така, както азбуката е началото на четенето. Без него няма въобще никава мъдрост. Но какво представлява той?   Съществува страх, който е просто ужас от наказание (Исус Навиев 2:14).   Съществува също и прехласване по някого (Исус Навиев 4:24), което води до страх да не направиш нещо, с което да го наскърбиш или опозориш. В този втори смисъл ние трябва да разбираме истинския „страх от Господа”, понеже той нараства колкото повече Му се възхищаваме и с преклонение Го хвалим (1 Летописи 16:25).   Има само два начина да мислим за живота. Можете „да оставите Господ да бъде вашият страх” (Исая 8:13) – да бъде център на живота ви – или нещо друго да заеме Неговото място.   Или Божието Слово ще бъде крайният арбитър за истината, или нещо друго ще изпълнява тази функция (общественото мнение, собствените ви чувства или човешката наука). Или Бог и вашите взаимоотношения с Него ще бъдат това, което цените най-много – и всяко друго нещо ще бъде оценявано в светлината на това, или отношенията ви с нещо друго (като парите) ще определят реалността.   Следвате ли мъдростта на света, тоест намирате ли смисъл в света и в самия себе си, отделен от Бога или Неговото Слово? Или напълно я отхвърляте?   Молитва: Господи, искам да Те направя „мой страх” вместо да бъда едновременно уплашен и привлечен от нещата в този свят, който не може да бъде светило за Твоята слава и сила. Бъди жива, светла реалност за сърцето ми. Амин.   Превод: Радостин Марчев