Болни времена

“Болни времена са!” Чували сме възрастни хора да изричат тези думи, но когато човек е млад, може би не се замисля и не осъзнава мъдростта на тази мисъл и реалното ѝ значение.  През последните години, в които живем този израз може би намира съвсем физическо изражение и можем да го видим в “действие”. Многочисленността на болните хора създава усещане за болно общество, а отрязъка, в който наблюдаваме това да се случва, определя времето като болно.    Защо боледуваме? Дали реално се замисляме за страданията на телата си, които се отразяват и като болест на душите ни? Телата ни са създадени да бъдат в синхрон с душата и духа ни и когато поради някаква причина този баланс се разруши ние изпадаме в момент на зацикляне. Системите ни, като всяка работеща такава се опитват да компенсират по някакъв начин и да възстановят нормалните си функции на работа.    Все по-често се говори за психосоматика на болестите. Макар каноните на медицината все още да са доста скептични по въпроса, все повече хора проумяват състоянието на тялото си през устойчивостта на духа си.    Живота, който всеки сам подрежда за себе си и принципите, по които избира да живее всеки човек, са в основата за изграждането на неговите възгледи като цяло в живота и от там в приемането на личното му място и самооценката  в ежедневието.    Всеки е преживявал срив, от който се е почувствал в капана на определена болест. Болният човек има променен възглед и много бързо пренарежда приоритетите си.  “Кое ми е най-важно?” - въпрос, който следва или предхожда времето в което сме сега ?    Сега … повече от всякога е нужно да изработваме устойчивост на духа си,  за да можем да издържаме ежедневните предизвикателства. Боледуваме физически и емоционално, боледуваме реално. Достатъчно е само да “влезем” в нечий “дебат” в социалната мрежа и ще видим раните, които си носят нашите познати и приятели, ще усетим чрез яростно присвиване отвътре собствените си болки изразени чрез гняв.    Не разбираме ли … или нямаме сили да се противопоставим на всичко това?  Новата “болест” е по-заразна от всеки вирус и изгражда своите колонии като най-смъртоносен бацил. Новата “болест” има ясен симптом и той е - омраза.  Омразата е най-ясният показател за “болните времена”, в които живеем.   Всеки, абсолютно всеки от нас може да се замисли над това и да направи усилие да се противопостави на този повик на гняв и ярост, на “безобидното” раздразнение - ако не заради другите, поне заради себе си. Може би ще е трудно и обезсърчаващо в началото, но ще усетим плахия резултат и полъха на вътрешен мир, който ще настъпи след неколкократен успешен опит. Погледът ни ще се проясни и мирогледа ни ще се промени. Окото ще започне да вижда там, където преди това е било тъмнина. Новата светлина не само ще озари хоризонта, но и реално ще зареди тялото и духа ни със здраве. Това е начинът да се живее в “болното време”.    Колкото повече хора го прозрат, толкова по-лесно ще се разпространи антидота срещу “вируса на новото време”.    „Светило на тялото ти е твоето око, когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено, а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.“ - Лука‬ ‭11:34‬ ‭