Божият глас за нас

Първата част можете да си припомните тук.   Христос е истински Бог, за което четем в посланието към Евреите: И на кого от ангелите си някога е казал: Ти си мой син аз днес те родих? И отново Аз ще му бъда Отец и Той ще ми бъде Син?   Напълно сигурно е, че съгласно тези думи Христос е  истински Божий Син, понеже те никога не са казвани на никое творение. Ако Той е Божий Син и остава такъв завинаги какъвто е бил, то ние трябва да убеждаваме останалите, че една толкова велика похвала и толкова велика чест за Христос, са изказани за наша полза. Понеже Самият Той свидетелствува  (Йоан 12:30): Този глас дойде от небето не заради Мен, но заради вас.   Христос не е имал нужда това да бъде казано за Него т.е., че е Божий Син, понеже го е знаел отпреди вечността. Следователно това, което е било казано чрез глас и думи от Бога при Христовото кръщение, се отнася за  нас, а не за Христос. Днес ние имаме думите на Бога, макар Христос да не е сред нас във физическа форма, а само чрез Светия Дух.    Следователно ние трябва да внимаваме много на думите н Божието слово. Но тези думи ни учат как да познаем Христос, в което знание се състои нашето спасение, както свидетелствуват Исая, Петър и Павел. Но как ни учат те да Го познаем? Той е Божий Син и в Него е особеното благоволение на Бога, Неговия Отец.   Чрез тези думи Бог радва сърцата на всички вярващи и им дава още по-голяма утеха и небесна сладост. Как е направено това?  Когато позная и съм сигурен, че Христос е Божият Син и във всичко е угоден на Своя Отец, аз трябва да бъда напълно убеден, понеже Бог подкрепя тази истина чрез Своя глас от небето, който не може да лъже. Така аз съм сигурен, че каквото и да говори и върши Христос, това са думите и делата на Възлюбения Син, които са одобрени от Бога. Това аз подчертавам особено силно и пазя дълбоко в сърцето си.   Когато чуя Христос или Го видя да върши нещо и то за моя полза, което Той със сигурност прави винаги (понеже Той казва, че върши и понася всичко заради нас, че е дошъл да служи, а не да Му служат), тогава аз си припомням тези думи на Отца. Той е възлюбеният Син и трябва да съм уверен, че всичко, което Христос говори, върши и понася заради мен, е твърде угодно на Отца. Христос, Неговият Син, говори толкова нежно с мен, с толкова голяма грижа търси моята полза и с толкова голяма и необикновена любов страда, умира и върши всичко заради мен.   Но ние сме твърде коравосърдечни и студени, плътта ни тежи твърде много, за да бъдем в състояние да разберем тези думи. Ние не ги разбираме изцяло, нито пък сърцата ни могат да почувстват каква велика и неизразима любов и радост се съдържа в тях. Ако сме близо до Бога, без съмнение бихме видели, че небето и земята са пълни с огъня на Божията любов, на живот, на праведност, пълни с чест и хвала, докато огънят на ада и смъртта, сравнени с тях, не са нищо повече от нарисувани или разказани неща.   Бивайки тъпи и несмислени ние не виждаме, че думите на Отца не са казани, за да ги чуе Христос, но са написани и запазени единствено за наша полза. Следователно Христос, възлюбеният Син, Който има благоволението на Отца, върши всичко за теб и за мен. Самият Той свидетелствува, че ти без съмнение имаш същото благоволение и любов на Бога, каквото има и Самият Христос. И отново, благоволението и любовта на Бога са подарени на теб в същата степен както и на Христос, за да може сега Бог заедно с възлюбения Син изцяло да те притежава и ти да Го имаш напълно, за да можете по този начин Бог, Христос и ти да станете едно.   Същото казват и много думи в евангелията, но особено Йоан: Ако Ме люби някой ще пази Моите заповеди и отец Ми ще го възлюби и ние ще дойдем в него и ще направим обиталище в него (Йоан 14:23). А също: И където съм Аз да бъде и служителят Ми. (Йоан 17:21)   Но къде е Христос? В Божието благоволение, в дълбините на сърцето Му. Там сме и ние, ако познаваме и обичаме Христос. Аз мисля, че там ние сме достатъчно сигурни, там нашето убежище е достатъчно сигурно, там не може да ни достигне никое зло, както е казано в Пс. 91. Но ти виждаш, че се изисква вяра и че нито дела, нито закон, нито заслуги могат да ти дадат това. Следователно станало е така, че едни толкова ценни думи са толкова непознати за разума. Понеже човекът е управляван от сатана от създанието на света, откакто пожела да бъде като Бога и се поблазни от славата, която Бог бе определил единствено за Христос, като Негов Син. При Своето кръщение Христос е обявен като единственият Божий Син и тези думи са силно отхвърляни от всеки човек или демон, който иска да заеме мястото на Бога.   Но кои са тези, които желаят да станат богове? Със сигурност сатана и хората, които угаждат на себе си и обичат себе си: те не търсят Бога, но желаят сами да бъдат богове. Но какво дава Бог на такива? Наистина със сигурност точно противното на това, което казва на Христос: „Христос е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, понеже Той не въздига Себе Си и не претендира, че Сам е Бог. Но вие окаяни, с които нямам нищо общо, понеже вие величаете себе си и правите себе си богове, макар да сте творения и човеци.”    Така тези думи, казани за Христос, смиряват целия свят, показвайки му, че той е лишен от божественост и приписвайки славата на Бога само на Христос. Всичко това е или за наша полза, ако го признаем, или за наше осъждане, ако го отхвърлим. Така аз мога да каже: без Христос никой няма Божието благоволение, нито някой е възлюбен син. Всеки, който отхвърля истината, че Христос е Бог, ще понесе Божия гняв. Превод: Радостин Марчев