Божията дисциплина

Когато синовете ми растяха, беше мое право, дори моя отговорност, да ги коригирам, когато направят нещо нередно. Нямах това право с чуждо дете (въпреки че понякога ми се искаше). Това е наше право и привилегия, когато дисциплинираме само собствените си деца. И това е право, което всеки родител трябва да упражнява. Същото се отнася и до Бога. Той коригира и дисциплинира онези, които са Негови деца. Писателят на книгата Евреи в Библията казва: „И забравихте ли окуражаващите думи, които Бог ви каза като Негови деца? Той каза: „Дете мое, не пренебрегвай дисциплината на Господ и не се отказвай, когато те поправя. Защото Господ наказва онези, които обича, и наказва всеки, когото приема като свое дете” (12:5–6 NLT). Страшно е да си помислим, че някой може да бъде изключително добре запознат с Божията истина, но въпреки това да остане в – и дори да се засили в – своето неверие. Перфектен пример за това е Юда Искариотски, когото Исус лично избра за Негов ученик. Юда наблюдаваше как Господ Исус върви по водата и възкресява Лазар от мъртвите. Той беше бил свидетел как слепи хора започват да виждат и глухи хора да чуват. Той видя как Исус изцелява хора, които са били засегнати от ужасната болест на проказата. Той видя и чу всичко, но сърцето му се закорави още повече. И по собствено желание той предаде Господа. Библията ни казва: „Така че сега можем да кажем кои са деца на Бога и кои са деца на дявола. Всеки, който не живее праведно и не обича другите вярващи, не принадлежи на Бога” (1 Йоаново 3:10 NLT). Ето защо, ако установите, че незабавно сте дисциплинирани от Бога, когато започнете да прекрачвате границата, ако откриете, че се появява дълбока вина, когато сте съгрешили срещу Бога, тогава се радвайте. Да се радвате, че сте дисциплинирани и изпитвате дълбока вина? Да, абсолютно вярно. Това са напомняния, че вие ​​наистина сте Божие дете.