Божията намеса

Вероятно всеки човек ще открие “странни” обстоятелства или намеса в решаването на някои от преминалите му или настоящи сложни казуси. Невярващите хора отдават това благосклонно променяне на ситуациите като случайност или закономерност, която не можем да си обясним. Аз лично съм доста по-прагматична в тези си търсения и се опирам на вярата си в Бога. Многобройни са личните ми потвърждения и свидетелства за благодатната и многомилостива Божия намеса в живота ми. Откривам я още във времето, когато не съм познавала вярата в Бога, но неосъзнато съм я носила с сърцето си.    За мен е вярно усещането, че Бог ни “говори на езика, който владеем в момента”, водейки ни по пътя към Себе Си. Всяка секунда Той е на разположение да ни “преведе” любовта Си, очаквайки да Го потърсим със сърцата си, защото разумът ни е силно подвластен на времето в което живеем, на изкушенията и фалшивото многообразието в света, а изначало на греха в който сме изменили човешката същност.    Страховете ни често са абсолютно безпредметни, но ние сме “в готовност” да ги изповядваме, точно, заради тази си подвластност. В същото време на наше разположение е цялата палитра от благодатта на Господа, чрез която ние можем да се освободим от тази си страхова зависимост. Няма нужда да търсим кой точно ни държи в готовност на това подчинение - страх, защото за всеки човек е различна ситуацията, но един е врагът. Това е дяволът.    Странно ми е понякога, да водя дебати с приятели, които се възпротивяват на “проповядвания страх от Господа”, а са в непрекъснат, макар и неосъзнат страх от всяко променящо се обстоятелство в живота ни.    Каква е разликата между страхопочитанието към Господ и страха от ограбващите ни “собствени богове”?  Може би точно в отговора на този въпрос се открива личната мотивация за всеки човек дали да предпочите Господ. Всяко дете (в здраво семейство) изпитва “здрав страх” от родителите си, който наричаме страхопочитание. Но в същото време всяко дете е имало ситуация, в която се е страхувало от ограбващ мира му човек или ситуация, за които е било предупреждавано от същите тези родители. Чуло или нечуло, детето ще премине през ситуацията с различна зрялост и това ще изгради доверието в родителя и ще осмисли страхопочитанието, което да му отдаде в момента на детството и младостта си и ще помогне да изгради благодатната си почит в собствената си зрялост за родителските старини.    Да усетиш намесата на Бога в живота си е благодат, която може би не всеки човек осъзнава, но всеки може да промени личните си усещания във всеки миг от живота си тук и сега. Въпрос на избор е. Привдигащата сила, която идва директно от Духа е преживяване, което няма аналог на друго адреналиново усещане. Разликата в самите думи “преживяване” и “усещане” ни утвърждават силата, която носи Единият Бог и всеки друг заместител.    Живот под крилото на Духа е завет, който ни е даден за пълноценно преминаване през земния ни път. Всяко друго заместване е проява на духовен глад, без ясна представа, къде е истинският Източник на тази мощна привдигаща и зареждаща ни сила. Да усетиш и осъзнаеш проявата на Господа в живота си е благословение, което е обещано на всеки човек, който дръзне да Го потърси.    Свидетелствата, които всеки от нас може да разкаже, са предизвикателство, което или ще ни препъне или ще ни въздигне и зареди с нова сила и стремеж към Него. Да Го усетиш в някакъв момент е може би лесно, но да Го задържиш в сърцето си и да се довериш на Него е “усилие”, срещу което се противопоставя светът подвластен на суетата и алчността, укрепен от властта и гордостта на всички нива в живота ни.    Решението да познаваша Господ във всичките Му измерения още тук, ще даде на всеки човек, достигнал този момент сила да го направи и шанс да види ясно и прозорливо Божията най-добра намеса в личния си живот. Бог е верен.    „На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Той е Бог, и няма друг освен Него. За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.“ ‭‭Второзаконие‬ ‭4‬:‭35‬-‭36‬ ‭