Бракът е благословение, когато е с Христос – интервю с Асен и Руми Митови

Скъпи читатели, имаме удоволствието да ви запознаем с Асен и Руми Митови. Те са семейство от 23 години и са дякони в тяхната църква. Господ е правил чудеса в живота им и те споделят своите свидетелства за Негова слава. Имат 2 омъжени дъщери и сладка внучка Маги, която ги радва вече 7 месеца.   Скъпи Асен и Руми, много Ви благодаря, че приехте да участвате в Седмицата на брака. За нас е привилегия да научим повече за вас и семейното ви израстване. Моля ви, споделете възможно най-подробно всичко, което смятате за интересно или изграждащо.   Руми: Много сме благодарни на нашия Господ, че ни отвори очите, за да Го познаем и дойде в живота ни, защото сега разбираме и осъзнаваме, че без Него сме изгубени и нищо добро не може да ни се случи без Него. Първите 8 години от брака ни бяхме без вяра в Господа и сега можем да видим огромната разлика.   Асен:  Благодаря на Бога, че ме промени. Преди да Го познавам, аз бях човек под властта на алкохола. Напивах се редовно и така харчех спечелените с голям труд пари за семейството. Обичах и силната музика. Исках не само аз да я слушам, но купувах най-мощните тонколони, така че цялата махала да слуша онова, което аз харесвам. Когато тръгнахме на църква и чухме Божието слово, то ни промени изцяло. След молитвата за покаяние и спасение вече не чувствах никаква нужда от алкохол. Исках само да служа на Бога. Сега слушаме хваление. Благодарим на Бога, че нашата дъщеря води хвалението в църквата ни. Само Господ може да направи това.     ЕВ: Вие сте семейство вече 23 години. Какво се промени, след като Христос дойде в живота ви и по-специално, във вашия брак?   Асен:  Преди да повярваме в Бога и да ходим на църква, живеехме както всички други млади хора в махалата. Мислехме как да изкараме повече пари или да се хвалим с онова, което имаме. Сега искаме Бог да бъде на първо място и всички да знаят, че сме християни.   Руми:  Ние се оженихме и събрахме по любов. Асен много рискува, като се оженихме, защото неговият баща не ме харесваше и не ме искаше за снаха. Когато повярвахме в Христос и Го приехме за наш Спасител, разбрахме, че е угодно на Него да сключим граждански брак, защото от другите млади в махалата, никой не се интересуваше дали сме официално женени. Важното беше да изпълняваме ромските ритуали по сватбите, с много алкохол и музика.    След като сключихме граждански брак, Бог ни даде и любов към Неговото слово. И двамата бяхме напуснали училище много рано и не можехме да четем и пишем. Когато нашите пастири ни поканиха да се включим в курс за четене и писане, ние с радост се съгласихме. И 1-2 часа преди службата отивахме, за да се учим.   Сега сме благодарни, че можем да четем и Господ ни помогна да се върнем в училище, за да вземем дипломи за завършен 8-ми клас. Благодарим на нашия Господ, че никога не ни оставя и винаги отговаря на нашите молитви. Той ни учи да представяме в молитва и най-дребните неща. После сме много радостни и Го хвалим, когато получим отговор. Така насърчаваме и наши братя и сестри, когато са в нужда. Казваме им, че за Бога няма невъзможни неща.     ЕВ: Моля ви, споделете ценни свидетелства и опит относно трудностите, които сте срещали!   Асен:  Най-силно Господ се е проявявал в нашите трудни моменти. Много скоро след като повярвахме в Бога, нашата любима майка, която толкова обичахме, почина внезапно от инфаркт, само на 49 години. Ако бяхме без Господ нямаше да преживеем тази страшна загуба, защото ние сме 4-ма братя и всички бяхме силно привързани към нея. Майка ни беше всичко за нас. Толкова сме благодарни, че тя прие Господ Исус Христос няколко месеца преди да почине. Даже празнувахме последния ѝ рожден ден в църквата. Тя имаше много силна вяра и ни подкрепяше във всичко. Сега се утешаваме, че заедно ще бъдем във вечността.   Само Божият Дух е Този, Който ни даде утеха да преживеем нейната смърт. Благодаря и на моята съпруга Румяна, която през цялото време ме подкрепяше в скръбта ми.   Освен помощ в скръбта, Господ направи голямо чудо, като спаси мен, баща ми и малкия ми брат Росен при много тежка катастрофа. Това се случи през 2017 г., когато тримата се връщахме от едно пътуване. Баща ми шофираше и сигурно е заспал на волана, защото беше късно през нощта. Изведнъж видяхме, че колата лети към мантинелата отстрани. В този момент усетих как невидими, силни ръце ме повдигат, за да не мине мантинелата през тялото ми и да ме прободе през сърцето като копие. Отървахме се само с наранявания на краката. Колата беше смачкана и не можеше повече да се поправи или използва. Тази случка беше голямо свидетелство за всички в махалата. Всички, които видяха колата, казаха, че това е само чудо от Бога, защото по човешки не е възможно да останеш жив след такава страшна катастрофа. Прославяме Господа за Неговата милост и Му благодарим всеки ден, че ни запази живи и опази от скръб нашите семейства.   Румяна:  През последните 7-8 години освен благословенията с нашите две дъщери, които са много добри деца, ние и двамата преживяхме големи изпитания в семейството. През 2018 година, моят най-малък брат Руслан, който беше само на 36 години, загина в катастрофа. Това беше голям удар за нас. Ние като семейство трябваше да подкрепяме нашите родители в тяхната скръб. Всички хора в махалата гледаха на нас, как ще се държим и какво ще правим, защото издигаме Бога. Сега като гледаме назад и си спомняме, какво сме преживели, разбираме, че само Господ ни е дал силите да се държим здраво за Него.   Миналата година мой любим племенник Емил, почина внезапно, само на 30 години и това беше страшно изпитание. Благодарим на Бога за подкрепата на нашите братя и сестри, които не ни оставиха, но ни издигаха в молитва, за да не се отчайваме и да не се връщаме назад.   Невярващите, които не познават Бога, сигурно чакаха ние да Го похулим и да изоставим и Господ, и вярата, и църквата, но слава да бъде на нашия Бог. Той не допусна това да се случи. Благодарим на Господа, че Той ни използва като семейство да насърчаваме и укрепяваме близките ни чрез Неговото слово и молитва.   Това изпитание ни затвърди още повече и помогна, така че и невярващите членове на семейството ни да дойдат при Бога и да потърсят утеха при Него. Само на Бога е славата за това. Без Него сме нищо!   ЕВ: Вие сте дякони във вашата църква и домът ви винаги е отворен за всички. Как успявате с това, по всяко време да идват хора в дома ви? Това не пречи ли на изграждането на вашето собствено семейство?   Асен:  Ние сме голямо семейство, защото аз имам 3 братя, а Румяна са 5 деца, така че роднините са много. Приятелите също не са малко. Преди да повярваме, аз прекарвах времето си в пиене по заведения и защото съм майстор строител, ме знаят в махалата и всички ме търсеха по работа или да ги черпя. Сега, като сме вярващи в Христос, Господ ни използва за друго. Хората да ни търсят за помощ и молитва. Благодарим на Бога за това служение.   Руми:  Господ е този, който ни отваря сърцата да служим. От самото начало Той ни подбужда да помагаме с поддържане на църковната зала и чистене, подготовката за Господната вечеря. На моменти ни е трудно, особено през зимата, когато трябва да палим печката, но Бог не ни оставя. Помага ни да знаем, че наградата е от Него. Истина е, че в дома ни непрекъснато идват хора, защото имат нужда от съвет, помощ или даже финанси. Понякога даже не чукат, а ние никога не заключваме. Но никога не се оплакваме, защото знаем, че щом Господ ни е дал такава дарба „гостоприемство“. Той е силен и да ни дава мъдрост, за да носим и ние товарите на хората около нас, които са в нужда.    Знаем, че и дарбите, и служението са от Него. Благословени сме, когато приемаме гости, пастири от други градове и църкви. Те ни насърчават с техните свидетелства и опитности. Така се чувстваме като едно голямо семейство. Не ни тежи и когато хора от други църкви ни пишат, за да искат молитвена подкрепа за техни нужди. Така се чувстваме част от голямото Христово семейство. Друг път ние ги молим да ни подкрепят в молитва и така сме по-силни и единни.   ЕВ: Какъв съвет бихте дали на младите хора, които сега се женят?   Асен:  Ще им кажа много да внимават, преди да бързат да се събират. В нашите ромски среди се продължава тази традиция, младите да се женят много рано, даже на 14-15 години, когато още не са готови да създават семейство и да носят отговорност. Като човек, който се е оженил на 19, когато вече работех и знаех колко трудно се изкарват парите, ще ги посъветвам, да не бързат, а много да се молят преди да вземат това важно решение. И да се събират само с Божии деца, които имат вяра като тях, а не с невярващи.   Руми:  Много е тъжно, когато младите прибързват и се женят, когато те самите са още деца. Това е и голяма скръб и отговорност за родителите, които трябва да се грижат за още едно семейство. Нашата малка дъщеря така избърза и за нас беше голяма скръб, макар че веднага подписа брак, като навърши 18 години.   Искам да насърча младежите да се молят и да търсят Божията воля чрез Словото. Никога да не напускат училището или църквата. Да се допитват до техните родители, пастири и дякони, преди да вземат такова важно решение, защото те никога няма да им дадат лош съвет.   На тези, които вече са се събрали, искам да ги помоля никога да не се оставят. Дори да имат проблеми или нужди, да се молят повече и да предоставят пред Бога. Той никога няма да ги разочарова, ще им даде отговор.   ЕВ: Споделете, моля, любим стих или библейски пасаж, с който да насърчите читателите на ЕВ!   Асен:  Искам да ги насърча с Псалом 23, който за мен има много обещания и Бог винаги е бил верен да ме насърчава с това Слово. Даже да го научат наизуст.   Руми: Моят любим Псалом е 121. С него Господ ме насърчава и утешава, когато имам скръб или проблеми. Чета го или го слушам много често. Нашите пастири ни насърчават непрекъснато в нашия дом да звучи хваление или Божието слово на аудио. Така, който и да дойде в нашия дом, да бъде благословен и да знае, че ние сме Божии деца, а Той е наш баща и винаги се грижи за нас.   Господ изобилно да благослови всички семейства. Той да бъде Цар и Господар в нашия живот.