Бракът е любов и споделяне – интервю със семейство Дуцови

ЕВ: Пастир Валентин и пастир Ваня, малцина могат да се похвалят с вашето постижение: славно сте се устремили към 38-годишнината от вашата сватба през септември. Като ви погледне човек, би казал, че току-що сте се влюбили? Каква е тайната на вашата свежест – и в живота, и в брака?   Ваня: Aз съм доста емоционален човек и се чувствам най-добре като „акумулатор“, който се зарежда в движение. Почивам си в движение, със смяна на дейности. Имам два източника на сила и те са в основата на всичко. Това са доверието ми в Христос и любовта,  и подкрепата на Валентин. Другото са подробности.   Валентин: Започнал в събота вечер и продължил в неделя, 30.09.1984 г, сватбеният ни ден беше незабравим по всички показатели. Ново начало, нови роднини, песни, емоции... Бяхме поканили петима пастори и над 300 приятели, вярващи младежи от страната. От една страна, радост... от друга, горчивина!   Сватбата ни беше първата евангелска сватба в този регион. Невидяла такова празненество на млади вярващи хора, милицията във Видин бе вдигната на крак. Градът се славеше като „червената крепост на комунизма“, с повод за гордост, че тук няма Евангелска църква, а посещенията в Православните храмове бяха силно ограничени. Даже имаше специална публична витрина, видна от гражданите, в която Библията и порнографски списания бяха поставени заедно, с голям надпис над тях „Внимание, идеологическа диверсия“. Минута след като пасторите ни благословиха на сватбената венчавка дойдоха милиционери, които  извикаха двама ни настрани. В същото време разпръснаха хората и арестуваха не само пасторите, а и някои от активните по местата си младежки ръководители.  В ресторанта на сватбения обяд, залъкът ни засядаше, въпреки изобилието от храна и напитки, а радостта бе помрачена. Така започнахме съвместния си живот...в горчивина.       Притеснението нарасна, когато в следващите няколко дни, вместо да се радваме на първите си дни като младоженци, бях извикан в Отдел "Просвета". В присъствието на директора на училището, в което работех, ми заявиха, че е недопустимо  учител християнин да преподава на младата смяна пионерчета и чавдарчета, защото е идеологически враг. Бях уведомен, че трябва „доброволно“ да напусна училището и да освободя преподавателското си място по „взаимно съгласие“. Но пък така можахме да осъществим 20 - дневно незабравимо сватбено пътешествие в страната. Тайната на нашата свежест както в брака, така и в живота, се корени в любовта. Божията любов, която е непоклатима основа за всичко в живота ни, както и нашето постоянство да избираме да реагираме с любов един към друг, за малките неща в рутината на ежедневието. Любовта е избор и то ежедневен!   ЕВ: Прави впечатление, че двамата служите наравно в църквата, без дискриминация. Какво бихте посъветвали онези пастири и служители, които смятат, че жената трябва да мълчи в църквата.   Ваня: Отношението, че жената „трябва да мълчи в църквата“ или че, съпругата на пастира „трябва да говори в църквата“ според мен вади  контекста от съдържанието. Видно е в цялата Библия, че Бог е давал публично служение както на мъже, така и на жени. Продължава да го прави и днес. Апостол Павел е писал в специфично време на конкретна група хора по този въпрос. Благодарна съм на Валентин, че видя Божия призив в мен, който за години не разпознавах. Даде ми възможност и вярваше в мен. Никога не ме е „бутал“ в служение. Ние сме екип и много пъти се разбираме без думи. Много добре си знам мястото, защото примера, който ми дава моя съпруг у дома, прави лесно искреното ми уважение и почит към него като мой пастир. Такъв човек, който живее у дома си това, което проповядва на амвона, лесно се следва. По-скоро бих се обърнала към тези служители, които карат съпругите си да служат публично, сравнявайки ги със съпруга на друг служител. Това не работи, а допринася за голямо вътрешно напрежение у жената, което се пренася във всяка област.     Валентин: Не бих се ангажирал да променям мнението на който и да е служител по този въпрос. Лично аз предпочитам да слушам жена, която има какво да каже, отколкото мъж, който говори и не казва нищо. Ще си позволя да използвам фразата, че „само слабите мъже се страхуват от силни жени.“      ЕВ: Господ ви е благословил с деца и внуци, които Библията нарича "наследство и стрели в колчана". Какво ви струваше, предвид факта, че сте включени в непрестанно служение?   Ваня: Това, което въпреки някои трусове, ни запази като семейство, а децата ни в пътя Господен, е примерът на вяра и доверие в Бога, който децата ни видяха и в нашия живот. Също и това, което през годините изградихме един в друг, а именно да говорим и да се вслушваме в това, което другият казва. Това е изключително важно. В нашия дом не предприемаме нищо, ако и двамата не сме съгласни. Това право на всеки един от нас да бъде себе си, без да обвинява другия, води до отговорност и прави живота вълнуващ.   Валентин: Искал съм да създам семейство и с жена ми да отгледаме деца, за които да се грижа. Въпросът за цена никога не е стоял на дневен ред. Когато човек прави нещо, което обича, за него цената няма значение.     ЕВ: В трудното време, в което живеем, все по-малко хора са готови да се посветят в брак, а още по-малко, в духовно или църковно служение. Обикновено всеки пресмята цената. Как бихте ги мотивирали с оглед на вашия личен опит?   Ваня: Да отместят поглед от себе си и да погледнат на Христос и Неговото служение. Това важи и за семейството. Любовта е действие, а не само бленувана емоция. Насърчаваме хората да осъзнаят важността на делото на Христос в техния живот, също и това, че кръстът е празен и няма безпомощно тяло, което да виси там. Христос е жив! Насърчаваме хората да допуснат Божията любов в себе си, за да ги променя лично. Няма нужда да станат перфектни, за да започнат да служат на другите с това добро, което ги изпълва.    Валентин: Когато човек е благодарен, той търси начини да се отблагодари. А това е отговорност. Когато е неблагодарен, кой е в състояние да го мотивира в посвещение, касаещо брачен партньор или служение? Да влезеш в брак поради навъртяни години, или в служение, поради заплатата, не носи удовлетворение. Недоволният и неблагодарен човек не можеш да го накараш да се посвети. Да го мотивираш, като му сочиш грешките го демотивира още повече.      ЕВ: Как се подхранва „първата любов“?   Ваня: С възхищение! Казвам го кратко, точно и ясно! Възхищение в ежедневието, когато другият прави неща, за които не си го помолил, когато изразява любовта си по най-неочаквани и смешни начини, когато те кара да се чувстваш обичан и желан, когато те кара да се смееш, годините нямат значение.     Валентин: Не деля любовта на първа и последна! Любовта или я има, или я няма. Можем да помогнем да я има, като си зададем въпроса, преди да кажем или направим нещо. Въпросът е: Ако сега ми предстоеше да се женя за тази жена, бих ли казал или направил това? Ако отговорът е ДА, това би помогнало на любовта на ответната страна. Ако НЕ, би затруднило. Даже би я убило.     ЕВ: Как бихте отпразнували Деня на влюбените тази година?   Ваня: С жест, усмивка или дума, казани на място. За нас не са толкова важни определени дати, на които трябва да правим и празнуваме определени събития. За нас е важно ежедневието – там да сме истински. Иначе обичаме да сме с приятели. Понеже рожденият ден на Валентин е на 10.02, а Денят на влюбените на 14.02, понякога съчетаваме това в един ден с приятели. Но се чувстваме добре и само двамата. Нямаме време за скука.   Валентин: Ако трябва да съм честен, не си падам по празниците. Харесвам повече спонтанните неща.    ЕВ: Кой е библейският принцип, който подновява силите ви в брака, когато сте изтощени?   Ваня: Споделянето в разговор. При нас споделянето не е обвинение към другия, а изразяване на себе си в това, което е довело до изтощение за този период. Това премахва напрежението и води до вътрешна почивка. Това, че си чут и можеш да изразиш думите си свободно пред другия, е истинско благословение. Идва вътрешна сила в човека и Божиите отговори могат да бъдат видени и приети.     Валентин: Когато човек е изтощен, по-добре да не прави нищо, за което после трябва да съжалява, че го е направил. Но доверявайки се на Господа в молитва, да влезе в Неговата почивка, като вярва, че Господ ще направи това, което човек не може. Като се позареди, да започне да прави на другия това, което би искал да правят на него.