Бракът е вдъхновение – интервю с Дани и Нори Таневи

Здравейте! Ние сме Дани и Нори Таневи. Женени сме от 11 години и имаме 3 деца. От много години ръководим протестантска църква. От 2016 година правим предаването “Попитай Дани Танев“, в което отговаряме на въпроси, свързани с брак, семейство, взаимоотношения и романтика. Чрез него достигаме стотици хиляди българи в 50 държави по целия свят. Дани се занимава професионално и с музика. Нори по образование е икономист и е работила в банка. Хобитата на Дани са автомобили и електроника. Нори обича да се занимава с вътрешен дизайн, здравословен начин на живот – здраве в дух, душа и тяло. От 19 години се образова по темата за здравословното хранене и е опитала най-различни хранителни режими с цел подобряване на здравословното си състояние. Обича много природата, спортува редовно навън и в домашни условия.   ЕВ: Дани и Нори, вие сте публични личности. Имате служение, посветено на младите хора по отношение на семейството, брака и секса. Вашите изяви са следени от стотици млади хора. Тежи ли ви тази отговорност?   Дани: Зависи как разбираме тази „тежест“. Исус казва, че Неговото иго е леко. Когато Бог призовава човек за нещо, Той го устройва така, че да го носи и живее. То не те смазва, а напротив, дори те вдъхновява, когато го правиш. Но разбира се, чувстваме отговорността на това, което правим. Да говориш в живота на хората е привилегия и отговорност. Така го усещаме. Фактът, че някой е готов да те чуе и уважава мнението ти, е привилегия, смиряващо и отговорно. Затова не го приемаме леко. От друга страна, това е отговорност към Бога. Когато Бог ти поверява определена мисия, си отговорен пред Него как я изпълняваш. Нали си спомняме притчата за талантите? Един ден ще трябва да дадем отчет пред Бога как сме използвали възможностите, които ни е дал. Затова за нас това е привилегия, дълг (към Бога и хората), отговорност, вдъхновение, но и удоволствие. Да служиш в призива си е и удоволствие. Още по-вдъхновяващо е, когато чуеш и обратна връзка от страна на хората, в чиито живот си повлиял. През тази година чухме много такива. Само онлайн достигнахме 250 000 човека. Отделно не знаем колко хора сме достигнали и, чрез телевизионните канали, по които се излъчва предаването ни.    Нори: Истината е, че започнахме предаването поради породилата се голяма нужда сред младите хора някой да говори свободно по тези теми. Но началото не беше никак лесно за мен, защото съвпадна с периода на раждане на нашето трето дете. Първите записи направихме, когато то беше само на 1 месец, а другите две бяха съответно на 2 години и на 3г и половина. Моето ежедневие беше изпълнено с грижа около децата, готвене, кърмене, пранета и чистене. Отделно от това имах сериозен дефицит на сън и добра почивка. Бях толкова изморена, че си казах, нямам сили за нещо подобно точно сега. Дори водихме разговори с Дани дали не е по-добре да отложим и да изчакаме, докато децата пораснат и станат малко по-самостоятелни. Дани беше категоричен, че не можем да чакаме перфектния момент и аз реших да му се доверя. Нямаше кой да се грижи за децата, затова бебето беше при нас в стаята, докато записвахме, а другите две си играеха сами в друга стая от дома ни. Не беше перфектно, но със сигурност си струваше да започнем точно тогава. Това ми даде нов фокус и ми помогна да изляза от рутината на ежедневието. Когато служим, ние даваме от времето, силите, финансите си и това определено е много по-благословено, от колкото, когато получаваме. Удовлетворението беше и все още е незаменимо. Всяка една история за променен живот ни вдъхновява да продължаваме напред, независимо от трудностите и цената, която трябва да се плати. Ако бяхме изчакали и най-малкото дете да е самостоятелно, означава че тези 6 години ние нямаше да бъдем употребявани от Бог, за да носи Той свобода в живота и взаимоотношенията на всички тези хора. Струва си и сме привилегировани да служим на Бог и не ни тежи тази отговорност!   ЕВ: Идвате от различна семейна среда. Колко време ви трябваше, за да преодолеете различията?   Дани: Ние все още имаме различия и се учим да си пасваме. Нашите взаимоотношения се получиха много лесно, защото имахме еднакви ценности. Виждаме живота по много сходен начин, имаме еднакви цели и стремежи. Но като характери сме доста различни.   Преди да започнем романтични взаимоотношения, ние бяхме в една приятелска компания 6 години и се познавахме доста добре. Това ни помогна изключително много, когато започнахме да ходим, защото не се налагаше тепърва да се опознаваме. Знаехме историята на другия и се познавахме. По-скоро, особено когато се оженихме, трябваше да се научим да съжителстваме заедно, да синхронизираме навици, режим, очаквания, битовизми и т.н.    Това, което ни помогна и все още ни помага е, че не подхождаме в тези ситуации с егоизъм. Много говорим. Споделяме един на друг какво ни се иска, как виждаме дадения казус и търсим решение, в което и двамата да „спечелим“. Осъзнали сме, че ние не се борим един срещу друг, а един ЗА друг. Много по-важно е семейството да спечели, а не аз да спечеля. Когато аз печеля, ние губим. Когато ние печелим, и аз печеля.    Другият важен момент е перспективата, от която гледаме различията в другия. Нори е различна, защото Бог е решил, че тя му е нужна с такъв характер и с такива качества. Затова, вместо да се дразня, че не е такава, каквато на мен ми се иска, аз виждам позитивите, които идват от личността, която е тя и съм благодарен. Щом за Бог е ценна, тя е ценна и за мен. Научил съм се да я приемам такава, каквато е. Това е ключово – каква е гледаната ти точка. Примерно: ако брачния ти партньор не взима бързо решения, вместо да се дразниш от това, бъди благодарен, че не е импулсивен и не прибързва. Това дава сигурност във взаимоотношенията. Ако тя е приказлива, не се дразни от това, а бъди благодарен, че тя е способна да общува, да събира хора около себе си, да създава живот и с нея никога няма да скучаеш.   Нори:  Аз бих добавила, че ние бяхме на ясно с голяма част от различията в характерите ни и със склонностите на темпераментите ни още преди да се оженим. Бяхме си направили професионални профили, които ни помогнахме да осъзнаем как точно Бог е създал всеки един от нас. Какви са потребностите ни, какви са силните ни страни, какви са слабите ни страни. Взехме решението да създадем семейство информирани и с разбирането, че не искаме да променим другия, а го приемаме такъв какъвто е. Когато идват предизвикателства в ежедневието ние сме наясно, че те са поради различното ни устройство като личности, а не защото другият е недобронамерен и е решил да настоява на своето. Другото, което ни помага в моменти на разминаване е, че над всичко стои любовта ни един към друг. Ние утвърждаваме точно тази любов в такива разговори. Водим ги от позицията на съотборници, които се обичат и искат успеха и победата на отбора – семейството. Когато идват предизвикателства, ние никога не говорим и не мислим за опцията развод! Това е дума, която не присъства в нашия речник, независимо колко сме афектирани. Понякога ни е необходимо да си дадем време и да се молим, преди да продължим трудните разговори, но винаги изхождаме от позицията как да подобрим нещата и да спечелим в това предизвикателство.     ЕВ: И двамата служите „na max”. Прави впечатление, че сте отличен екип и много силни личности с всестранни дарби. Как постигате синхрон?   Дани: За да успяваме да правим всичко това, с което се занимаваме, е необходимо много добро плануване. Всичко, което правим и искаме да го направим, го записваме в общ календар, за да имаме синхрон. Знаем какви са общите ни ангажименти, какви ангажименти има другия и така успяваме да постигаме целите си.   Също, много инвестираме в това да опознаваме себе си и другия. Наясно сме в какво всеки е силен и в какво не. Така си разпределяме задачите, че всеки да прави това, в което е силен. Ние не се виждаме като конкуренция, а като екип. Всеки подкрепя другия в областите, които са му по-слаби и позволяваме на другия да се вихри там, където му е силата.    Нори: Много си помагаме и допълваме както в дома, така и в служението. Когато поемаме ангажименти винаги търсим най-оптималния вариант, така че да не ощетяваме семейството и децата. Това става единствено и само с добро планиране. След периоди на продължително натоварване, търсим начин да компенсираме с време за нас и за децата ни.  Не се съревноваваме или комплексираме от уменията и успехите на другия, а се радваме, защото те са победа за нашия „отбор“. Аз съм най-големия фен на Дани и се радвам за всичко, което той прави и с което променя света около нас! Дани много ме вдъхновява и предизвиква да правя неща, в които в началото съм се чувствала неуверена.   ЕВ: За мен всяко семейство, което реши да има повече от 1 дете, постъпва геройски. Лесно ли взехте това решение?   Дани: Още в началото и двамата бяхме сигурни, че искаме поне 3 деца. Ние вярваме това, което Библията казва – че децата са благословение, а не пречка или тежест. Разбира се, благословение не означава, че е нещо лесно. Но в живота няма нещо хубаво и ценно, което да е лесно и да не иска инвестиция на сили.    Освен Бог, децата могат да ти донесат най-голямата радост на тази земя. Никой родител не би заменил дори едно от децата си за повече пари, почивки, лукс или каквито и да е материални придобивки. Но обществото, в което живеем ни плаши, че ако имаме повече деца, няма да можем да живеем щастливо, защото не бихме могли да си позволим материалните притежания и преживявания, които бихме искали. Колко нелогично, нали? Като погледнем, днешното общество не е по-щастливо, въпреки че може да си позволи много повече от всички предишни в човешката история.  Така че, ние решихме да последваме Божието мислене за децата.    Освен това, децата са наследство, което оставяме. Ние сме създадени да оставяме потомство. Човек е създаден да живее за повече от себе си.    Нори: Така е! Децата са единственото материално нещо, което създаваме на тази земя, което има вечна стойност, защото те имат вечна душа! Всички други успехи, които постигаме след поколения ще останат в историята, а често и ще бъдат забравени. Децата обаче ще се проектират в поколение след себе си, което ще продължи да влияе и да променя света!   Колкото и висока цена да се плаща за това да си родител, определено тя си струва. А най-голямото удовлетворение и богатство за един родител е, когато в старините си бъде заобиколен от деца, внуци и дай Боже правнуци. Това са ценните неща и моменти в живота на човека.    Едно от нещата, които много ме вдъхновява и усещам като мисия в живота си, е да вдъхновявам семейства да имат повече деца и да ги подкрепям в молитва за това.  Има случаи на майки, които се страхуват по ред причини да имат второ, трето дете, но след разговорите ни добиват смелост и са безкрайно щастливи. Има други, които ми се обаждат, защото без да очакват забременяват с трето дете и ги обзема паника и притеснение. Има и такива, които копнеят да имат детенце, но поради здравословни причини не могат, и за мен да се моля за тях, докато това се случи е вид отговорност пред Бог. А Бог чува нашите молитви! Той е добър и верен баща! Много обичам и изповядвам в такива случаи стиховете: “Няма да има в земята ти жена, която да помята или да е бездетна; броя на дните ти ще направя пълен.” ‭‭Изход‬ ‭23:26‬ ‭VBG‬‬ “Аз, който довеждам до раждане, няма ли да направя да роди? – казва ГОСПОД. Аз, който правя да раждат, ще затворя ли утробата? – казва твоят Бог.” ‭‭Исая‬ ‭66:9‬ ‭VBG‬‬   ЕВ: Как постигате баланс между служение, отглеждане на деца и брачни взаимоотношения между вас като съпрузи?   Дани: С добро планиране и периодично спиране, за да оценим как се справяме във всяка област. Особено моята съпруга, като човек, който има по-голяма чувствителност, е като барометър за мен. Вслушваме се един в друг, в децата си, в Божия дух в нас, наблюдаваме какво се случва около нас и се ориентираме дали живеем балансирано, или трябва нещо да промени. Винаги, когато някоя област страда, означава, че трябва да променим нещо.    Стараем се да сме сигурни, че прекарваме редовно време с Бог. Нашето взаимоотношение с Него е основата, на която се гради всичко останало. Ако с Бог не сме добре, нищо в живота ни няма да е добре.   Грижим се за брачните си взаимоотношения. Всеки ден прекарваме време с Нори, в което да си споделим ежедневието и така да направим другия част от него. Така стоим свързани.    Стремим се всеки ден да прекараме време с децата си (дори и за кратко) в молитва и четене на Словото. Храним се заедно и около масата има много разговори. Всяка вечер аз (Дани) ги слагам да спят. Въпреки, че те вече са големи и сами си лягат, все още искат аз да отида, да се помоля за техния сън, да ги прегърна и да ги завия. Това е инвестиция в душите им. Дъщеричката ми най-много обича, когато отделя 5 минути да легна при нея в леглото и да си говорим преди да заспи.    Нори: Стриктно спазваме почивните дни, в които прекарваме време като семейство. Ходим някъде, играем с децата, или си стоим у дома и релаксираме. Разбрали сме, че най-големия успех не е да спасим света, а да възпитаме деца, които обичат Бог, обичат да са с нас и не са намразили служението, защото са се чувствали изоставени и пренебрегнати, докато родителите им са спасявали всички други около тях.      ЕВ: Кое ви подтикна именно към това служение, свързано с брака и семейството?   Дани: Когато бях тийнейджър, чух един баща да разказва за разговор с дъщеря си. Тя го питала как да има един ден хубаво семейство. Той ѝ казал, че за целта трябва да започне отсега да работи над себе си, да чете книги на тази тема и да се вслушва в успешни семейни хора. Това много ме впечатли и прегърнах това мислене. Започнах да се образовам, да работя над себе си, за да бъда най-добрият съпруг, който можех. Години по-късно това даде добри резултати. Успях да направя много неща в сферата на любовта и взаимоотношенията по правилния начин. Разбира се, не бях съвършен. Направих и грешки, които ми се иска да можех да поправя. Но в голяма степен успях да позволя на Божиите принципи да ме изградят така, че да създам здраво семейство.    Днес считам брака си за един от най-големите си успехи. Когато се ожених, от време на време започнах да говоря на тази тема, както и за принципите, които са ми помогнали. Тогава много млади хора започнаха да ми пращат въпроси и да търсят помощ за техни връзки, ситуации и борби. Нямаше възможност да отговарям индивидуално на всички, но в същото време виждах голямата нужда. Тогава със съпругата ми решихме да направим нещо по въпроса и започнахме това предаване.    Никога не съм си представял, че ще говоря публично по тези теми, още по-малко за секс. Дори, когато бях тийнейджър и младеж, когато хора са се опитвали да ми говорят за това, съм ги отрязвал и съм им казвал, че това са лични неща и ако имам нужда попитам нещо в тази насока, сам ще си избера кого да попитам, или просто ще си намеря книга на тази тема. Така че, Бог има чувство за хумор.    През 2016 година започнахме предаването и от тогава в предаването сме отговорили на близо 800 въпроса. Толкова много хора са ни писали, че бракът им, взаимоотношенията им, вярата им са се променили, поради всичко, което са чули и научили от предаването ни. Родители са се решили да имат повече деца в следствие на нашите насърчения в тази посока. Дори хора, които са се борили с хомосексуални наклонности, са успели да победят в тази борба. Това може само да ни радва и вдъхновява да продължаваме напред.    Нори: Нуждата от здрави семейства, които да градят здраво общество е голяма. Създаване на семейство е все по-забравена ценност в днешно време. Виждаме толкова много деца, които са плод на бързи връзки, а след това израстват без родител. Има толкова много семейства, които се отказват да се борят, защото не са видели добри примери около тях и за тях единственият изход е развод. Това разбива живота им, душевността им, отваря огромни емоционални рани. Вследствие и децата им растат без любовта и всекидневната грижа на двамата родители. Това създава едно поколение, което е ощетено емоционално, което расте неуверено, което е склонно към депресии или агресивни състояния. Поколение, което поради травмите нанесени в детството, от решенията на родителите им, не може и не знае как да обича, да бъде жертвоготовно, да се бори до край за своите взаимоотношения. Деца, които са преживели ужаса на развода, са деца, които в повечето случаи повтарят грешките на своите родители в своите семейства, колкото и да са се заричали преди това, че няма да го направят.   Но изход има! Път към победоносен живот има!  Исус Христос дойде на тази земя, за да ни даде живот и той да бъде изобилен! Сами не можем да се справим, но с вярата в Христос и с мъдростта на Библията, можем да започнем да правим правилните неща и да вземаме добри решения за живота си. Затова и ние се чувстваме отговорни да кажем на нашите зрители и слушатели, че надежда има и колкото и да е объркан живота им, те могат да завършат като победители!  Не е лесно, но си струва!    Моят живот е преобразен след като повярвах в Христос! Ако аз мога да живея живота, който живея сега, то и всеки един човек може да има такъв живот.  Единственото условие е Христос да бъде на първо място във всяка една област от живота на човека и той да е готов да плати цената на болката и дискомфорта, причинени от скъсването със старите модели на мислене и вземане на решения. Понякога това е твърде болезнено и емоционално, но когато погледнем мъченията, през които са преминали учениците на Христос в ранната църква, виждаме колко по-трудно може да бъде. И си струва! За нищо на света не бих се върнала там, където бях без Христос!   ЕВ: Какво наследство искате да оставите на децата си?   Дани: Жива и истинска вяра в Бога. Да обичат да бъдат с нас, като родители. Да развиват личностите, които Бог ги е създал да бъдат. Да държат на семейството. Да се стремят към най-доброто, което могат да постигат. Да почитат Бога и хората. Да живеят за повече от себе си. Да помнят, че са временно на тази земя.      Нори: Да живеят чист и свят живот, угоден на Бога. Пътя си да извървят успешно и вярата да опазят до край. До обичат Бога, църквата Му и словото Му. Да имат страх от Бога, а не от хора. Да уповават на Бог, а не на хора. Винаги да са готови да прощават, защото хората са несъвършени и могат да ги наранят. Да са мъдри в преценката си, водени от Бога и да създадат здрави, християнски семейства! Да знаят как да поставят нуждите на брачните си партньори пред своите, как да бъдат жертвоготовни и щедри към тях и децата си. Да знаят и да живеят със съзнанието, че разводът не е опция. Да се борят и да не се отказват, когато идват трудностите, защото с Христос те са повече от победители.   Да бъдат мъдри и да подреждат по приоритет ценните неща в живота – вярата в Бога, семейството и всичко друго.  Да бъдат честни и достойни хора, които не правят компромис с християнската вяра и истината. Да живеят в пълна свобода и да разгърнат талантите си максимално.