Братя и сестри – благословение или предизвикателство

Колкото повече, толкова по-добре! Тази максима е вярна, освен когато става въпрос за братя и сестри… Това е популярната представа за семейния живот с няколко деца. Братът или сестрата могат да бъдат или най-голямото благословение, или най-голямото предизвикателство. Истината е, че ние винаги сме под влияние на нашите братя и сестри.   Например братята и сестрите ни учат още в ранна възраст, че не сме единствените на този свят, които искат внимание, обич и одобрение. Рано научаваме понятието конкуренция.   Съперничеството между братя и сестри в крайна сметка води до спорове, ревност и понякога дори физически битки. Въпреки че може да изглежда само като част от детството, съперничеството между братя и сестри може да има дългосрочни последици, ако не се третира добре. Това, което научаваме в детството си, често прилагаме по-късно в живота.   Например, ако научим, че надделяваме над нашите братя и сестри, като винаги се оплакваме на висок глас, може да се превърнем в хленчещи служители по-късно в живота. Или ако не се научим как да преодоляваме ревността си, тези емоции може да ни попречат на работното място, когато нашите колеги получават повече повишения от нас.   Родителите играят решаваща роля в обучението на децата как да се справят с тези ситуации, така че децата да могат да прилагат тези уроци по-късно в живота. Бащите и майките трябва да бъдат добри настойници на Бога в семейството. В крайна сметка те възпитават християните на бъдещето.   Всеки родител трябва да научи децата си урока за равенството. Всички хора са създадени по Божия образ, въпреки че са на различна възраст или имат различни умения, всички те имат една и съща вечна стойност, дадена им от Бога.   Важно е родителите да бъдат справедливи и да не проявяват пристрастие. Майка ми често го правеше, като прекарваше достатъчно време с всяко дете поотделно. Когато ме прегръщаше, тя казваше „Обичам те като най-голямата ми дъщеря“, а брат ми чуваше „Обичам те толкова много, като мой единствен син“. А най-малката ни сестра чуваше, че е обичана като най-малкото дете в семейството. Затова като деца никога не сме се съревновавали за любовта на нашите родители, тъй като знаехме, че всеки от нас е обичан уникално.   Правилата бяха еднакви за всички деца, въпреки разликата във възрастта. Ако някой трябваше да бъде дисциплиниран, винаги ставаше дума за собственото му поведение. Всяко дете знаеше, че най-големият или най-малкият нямат привилегии.   Друг урок, който децата трябва да научат от родителите си, е как сами да разрешават конфликтите. И разбира се, това решение трябва да е справедливо за всички. Аз не трябва да получавам всички играчки. Брат ми или сестра ми също трябва да имат своя дял. И този проблем можем да решим с разговор. Виждате ли паралелите с живота на възрастните? Светът не се върти само около мен. Вместо това винаги трябва да обмислям как моите решения влияят на другите.   Но най-големият урок, който братята и сестрите, могат да ни научат, е този за безусловната любов. Ако всичко върви добре, много братя и сестри престават да си съперничат и изграждат силни, подкрепящи взаимоотношения. Те често стават най-близки приятели, споделяйки спомени и преживявания, които само те наистина разбират. Те се научават да говорят за своите емоции и да споделят чувствата си с другите. И най-вече те научават, че любовта не зависи само от чувства, а че се състои от устойчива връзка. Определено урок, който ние, като възрастни, можем да приложим към отношенията си с нашите братя и сестри в Христовото тяло, църквата и тези извън нея!