Бремето на личните връзки

"Брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщеря ти, или жената, която почива на пазухата ти, или приятелят, който ти е като душата ти, ако те изкуси тайно, като рече: Да идем и да служим на други богове, - които нито ти си знаел, нито бащите ти, измежду боговете на племената, които са около вас, близо при тебе, или далеч от тебе, от единия край на света до другия, да не се съгласиш с него, нито да го слушаш ... ."                                                                                                                                                                                   Второзаконие 13:6-8а   Тази фундаментална заповед касае един от специфичните начини, по който хората често формират своето убеждение. Става дума за линията на личните връзки, на значимите хора в живота ни. Фактът, че тези хора присъстват в нашия живот, автоматично ги прави достойни за доверие, превръща техните убеждения в значими. Неслучайно се споменава "жената, която лежи на скута ти". Очевидно става въпрос за нещо разоръжаващо, което е приятно и стимулиращо.   Изразът "Приятелят, който е като душата ти",  описва човека, който оцветява живота ни. Видим ли нещо, желаем да му го покажем, когато преживеем нещо, не сме го преживели истински, докато не сме го разказали на тази специална личност. Приятелят е част от нашия свят, от нашия специален живот. Другите специални връзки са тези с децата ни, които естествено ни изпълват с гордост и наслада само със своето съществуване или пък с нашия роден брат, който ни е опора във всичко.   Този пасаж разказва история за авторитетите в живота ни. Тази заповед ни казва, че думата на нашите близки тежи по особен начин, че нашите нормални защити са изключени пред тези специални хора. Пасажът от Второзаконие ни напомня, че нашият критичен усет е неутрализиран, че ние сме по един естествен начин разъоръжени пред нашите близки.   Никъде в Писанието не се казва, че в това има нещо лошо. Просто ни се обръща внимание, че формираме убеждения по абсолютно ирационален начин под влияние на тези връзки, под влияние на сърцето. Трябва честно да си дадем сметка, че такива убеждения ни дават усещане за споделеност, но не и гаранция за истинност. Затова ни е заповядано да прокараме ярка червена линия, която да ни предпазва от зова на сърцето, под влияние на ирационалното доверие.   Освен това, отделно от специалните червени линии, добре е да си даваме сметка за тази наша безпомощност пред любимите ни хора. И когато става въпрос за решения, в чиито последствия не сме сигурни, че искаме да понесем, макар и да не става въпрос за червени линии, трябва да поемем своята отговорност за нашия избор.   И не на последно място - нека да сме отворени за "бремето" най-близките ни и интимни хора. Те не винаги и непременно ще бъдат съгласни с нас. Нека това, че жената "почива на скута ни" или, че приятелят е "като душата ни", не поражда автоматично задължението тя или той да бъдат съгласни с нас. Въпрос на почтеност (и емоционална интелигентност), е, да си дадем сметка, че такова задължение за съгласие не се поражда автоматично, макар и в повечето случаи да е някак естествено налице.