Чакай!

Какво е за предпочитане? Да ни отговорят отрицателно или да кажат: "Чакай, ще ти отговоря след малко!"? Някак "не"-то, макар и отказ, все пак е посока, яснота - знае се какво следва, с какво трябва да свикнем, да се справим, да преодолеем.   В другия случай уж имаме доверие на този, който бави отговора, но фактът, че трябва да стоим без окончателно решение на питането, съответно на ситуацията, е уморително занимание, подлагащо на изпит и търпението, и доверието ни.   По-лесно е да вдигнеш 40 килограма за кратко и да ги пуснеш, отколкото да задържиш 20 кг за 5 или 10 минути.   Едно е да протичащ 200 м в спринт, друго е да тичаш час, макар и бавничко.   Продължителното напрежение изтощава.   Чакането е напрежение, изпит върху доверието.   Това е неравновесно положение, подобно на дълго стоене на един крак.   Като застиване, чакане, игра на замръзване по време на крачене - единият крак във въздуха, другият - на земята. Въздух - земя... Небе - пръст... Дух - материя...   Обещанието на Христос преди разпятието Му пред учениците и това, което виждаха плътските им очи. Възкресение, живот, царуване срещу унижение, смърт, погребение...   Чакане... Нито да, нито не...   Обещания срещу реалност... Чакане ... Не до предпоследно. Не до последно. А до след последния момент. Чакане.   Има смисъл, има надежда, заслужава си всяко напрежение и усилие.   Защото след петък и събота винаги идва неделя!   "Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни в земята на живите - бих премалнял. Чакай Господа; дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! Чакай Господа."