ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 10

РЕЛИГИОЗНИ ПОЛИТИКИ И ОЩЕ НЕЩО…

„Обаче Иуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа, Израилевия Бог; не остави греховете на Еровоам, който бе вкарал в грях Израил.“  4 Царе 10:31

Иуй е бил див, ревнив и небрежен.
Диво е препускал с колесницата си, ревностно се е изявявал като изпълнител на Божиите наказания – изтребил е нечестивия род на Ахав и всички ваалови пророци, но сам за себе си, не е внимавал да ходи с цялото си сърце в закона на Господа . Чудя се как този човек, който от личен опит е знаел какво постига тези, които немарят пред волята на Бог и не Му служат, е бил невнимателен в това и е следвал примерът на Еровоам, който е вкарвал в грях Израел.

Знаете ли кой е този Еровоам и какъв е бил „заразният“ му грях?
В 13 глава на Трета книга на царете се разказва за това.
Заради отстъплението на цар Соломон, синът на цар Давид, Бог откъсва 10 от Израилевите племена и при наследникът на Соломон – Ровоам и ги отделя като Северно Израелско царство, под царуването на соломоновия слуга Еровоам.
До тук добре, но възцарилият се Еровоам се е уплашил да не би поданиците му, като отиват да се покланят на Бог в храма, в Ерусалим, да поискат да се върнат под управлението Ровоам. За това постановил да бъдат направени две медни телета за идоли, на които израилтяните да принасят жертви във Ветил и Дан – „А това нещо беше грях; защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше дори до Дан. Царят направи и капища на високите места и постави жреци от всякакви племена, които не бяха от Левиевите потомци.“ 3 Царе 13:30, 31

Горкия човечец! Бог да го поставил за политически владетел, а той да започнал да прави религиозна политика. Въвел е грешно поклонение, на погрешно място, пред светотатствени идоли, водени от самозвани свещеници – каква голяма мерзост е това!

120 години по-късно, когато Иуй се е възцарил и той е продължил да подържа амбициозната религиозна политика на Еровоам. Отделял е духовно северното царство на Израел от южното царство на Юда и от истинското поклонение. Въпреки че Еровоам е почитал Божиите пророци и е бил ревнив изпълнител на наказанията постановени от Йехова, той не е променил богопоклонението на погрешните места и пред издигнатите идоли извършвано от непосветени свещеници.

От тогава и до днес религиозната политика е причината на толкова дълбоко падение, вражда и разделение в поклонниците на Бог. Това е водило само до едно – отделянето им от истинското поклонение и въвеждането на идоли и езически практики.

Заради политически интереси в Източна Римска империя – Византия със столица Константинопол, днешен Истанбул и Западната Римска империя със столица Рим християнският свят се разделя на православни и католици. Свещениците и миряните от двете изповедания взаимно са се отричали и презирали и това е довело до Великата схизма и разкол между Константинопол и Рим в 1054 г., която продължава и до днес.

Ако беше само отричането, щеше да бъде горе – долу добре, но в поклонението и на двете църкви се въвеждат идолопоклоннически практики, икони, мощи и статуи. И от тогава католици и православни не се признават взаимно и воюват и до днес.

От друга страна сме свидетели как православната църква е използвана от политиците за оправдание на техните политически интереси. Сталин – върл антихрист, разрушил хиляди храмове и изпратил на каторга десетки хиляди православни и неправославни свещеници, по време на Втората световна война използва православните символи за да обедини Русия зад себе си. А днес, войната и агресията на Путин в Украйна е оправдавана и благославяна от православните свещеници на Кремъл.

Българските политици също много брутално използваха православието като оръжие с което да не допуснат истински промени в нашият „велик“ 34-35 годишен преход от тоталитаризъм към демокрация. Трагичните резултати от тази религиозна политика са видни в страната, църквите и морала на народа ни.

А какво да кажем за разделенията и разцепленията при нас протестантите и евангелистите? Свидетели сме на това как амбициозни и много често непосветени и непочтени хора, за да имат влияние, внимание и власт разделят служения, църкви и църковни деноминации, движения, изповедания. При това тези разцепления, деления, масови напускания и създаване на нови групи, събрания или изповедания, винаги са придружавани от специфични духовни уклони, погрешни изповеди и въвеждане на езически практики.
Това разделение е срам и падение!
Да не мислите че думите на Христос „Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте!“ (Лука 13:34) са се отнасяли само за Израел? Израел е вече обединен, а вижте ние християните как сме!