ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 13
„Тогава Йоахаз се помоли на Господа; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израил – как сирийският цар го притесняваше.“ 4 Царе 13:4 Сигурно се обърквате вече от имената и историите записани в тези Библейски хроники. И аз трудно се ориентирам кой, кой е и от кой род, от кое племе и от кое…
„Тогава Йоахаз се помоли на Господа; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израил – как сирийският цар го притесняваше.“ 4 Царе 13:4
Сигурно се обърквате вече от имената и историите записани в тези Библейски хроники. И аз трудно се ориентирам кой, кой е и от кой род, от кое племе и от кое царство е. Това което е лесно да се разбере и запомни са Божиите принципи и действия, които не се променят и важат и за нас.
Йоахаз е бил поредния цар от Северното Израелско царство и не се е отличавал много от предхождащите го царе. И той е вършил зло пред Господа, като последвал греховете на Еровоам, Наватовия син. Нали си спомняте за Еровоам е този, който е въвел религиозните политики и разделения. (виж тук) Йоахаз му е подражавал и затова гневът на Господа пламнал против Израил и Той постоянно ги предавал в ръката на сирийския цар Азаил и в ръката на Венадад, Азаиловия син.( ст.3)
Ето и Божият принцип:
Дори когато Бог допуска проблеми в нашия живот, заради нашите отстъпления; дори и когато ни наказва, заради нашите грехове, Бог не цели да ни нанесе болка , унижение или унищожение, а промяната на поведението ни към правда!
Йоахаз, който по значението на името си е „този когото Господ поддържа„, е бил във Божието внимание през цялото време, дори тогава когато е търпял заедно с целия Израел Божието наказание да бъдат нападани и притеснявани от сирийците. Веднага щом Йоахаз се е обърнал с молитва за помощ, Бог го е послушал.
Този принцип е в основата на Христостовата притча за блудния син (виж Лука 15:11-32). Бащата от притчата е очаквал всеки ден своя син и когато се е синът е тръгнал по пътя за дома, баща го е видял още далеч, смилил се е над него, завтекъл се е, хвърлил се на врата му и го целувал от радост още преди синът да довърши напълно изповедта на разкаянието си. После го е възстановил, като свой пълноправен син. Притчата продължава с организираното тържество в чест на завърналият се син и завършва без епилог за по нататъшното поведение на завърналият се син.
Хрониката за Йоахаз обаче разказва, че израилтяните се радвали на Божията защита, но не са променили поведението си. А как е при вас, след като Бог отговори на молитвите ви за защита променяте ли поведението си или продължавате да предизвиквате нови проблеми и рестрикции в живота си.