ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 17в
Четиво продължение: МИНАЛИ И ДНЕШНИ САМАРЯНИ… „А в началото на заселването си там те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които разкъсаха някои от тях. По тази причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и настани в самарийските градове, не знаят наредбите на местния Бог; затова…
Четиво продължение:
МИНАЛИ И ДНЕШНИ САМАРЯНИ…
„А в началото на заселването си там те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които разкъсаха някои от тях. По тази причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и настани в самарийските градове, не знаят наредбите на местния Бог; затова Той прати лъвове сред тях и ето, разкъсват ги, понеже не знаят наредбите на местния Бог. Тогава асирийският цар заповяда: Заведете там един от свещениците, които пленихте оттам; и нека идат пак и се заселят там, и свещеникът нека ги научи на наредбите на местния Бог. И така, един от свещениците, които те бяха пленили от Самария, дойде и се засели във Ветил и ги поучаваше как да се боят от Господа.“ 4Царе17:24-29
Още в началото на преселването им в Самария, езичниците разбрали, че за да оцелеят в Обетованата земяq трябва да се покланят на Бога на Израел. Струва ми се, че изпратения свещеник, който е трябвало да ги научи на истинско Богопоклонение, е първия старозаветен апостол и благовестител. Но до колко е бил успешен, може да преценим по записаното в тази историческа хроника: „Обаче всеки народ постави свои богове в градовете, където живееха и ги сложи в капищата по високите места, които самаряните бяха построили. Вавилонските мъже поставиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, хаматските мъже поставиха Асима, авците поставиха Ниваз и Тартак, а сефарваимците горяха децата си на огън в жертва за сефарваимските богове Адрамелех и Анамелех. Така те се бояха от Господа, но си поставяха свещеници за високите места измежду своите си, които служеха за тях в капищата по високите места. Бояха се от Господа, но служеха и на своите си богове според обичая на народите, от които бяха излезли.“ (ст. 29-33)
Явно, че свещеника не се е справил достатъчно добре с предаването на истинското богопоклонение. А до колко са успешни нашите апостоли, евангелисти и благовестители и как са се справили с споделянето на Евангелието, ще открием по това, до колко ние сме си запазили старото езическо поведение, обичаи и традиции.
Не ме корете и не ме наричайте фанатик, само защото не почитам народните религиозни традиции; не приемам всякакъв вид гадания; не се допитвам до врачки, баячки и екстрасенси; не играя на „леденото хоро“ и дори няма да се хвана на каквото и да е хоро; не прескачам огън на Сирни заговезни, за да прогонвам злите сили; не си окачам мартеници за здраве; във вкъщи не се боядисват яйца за Великден; не изнасям храна за „бог да прости“ и не практикувам още много други обичаи, които някои „вярващи“ си позволяват. Моят благовестител и първи духовен учител си свърши добре работата, защото самият той не беше заквасен с езически обичаи. По тази причина и аз съм скъсал с тях!
А вие?
P.S. Преселените езичници са останали да живеят в Самария и след като Юдеите са се върнали от Вавилонският плен. Макар и просветени на половина, тези самаряни са станали върли противниците на възстановяването на Соломоновият Храм и на Ерусалимската стена. Столетия по-късно Христос имал специално послание за тях. На самарянката Той е казал: „Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него, и Той би ти дал жива вода!“ Йоан 4:3
И ние трябва да имаме ясно и искрено послание към нашите познати „самаряни“. Трябва без каквато и да е политическа коректност да им заявим: Ако наистина познаете Исус Христос като Господ и Спасител, езическите суеверия, традиции и обичаи няма да останат прилепнали за вас и ще пиете директно от Изворът на живата вода. Така самите вие ще станете извор на жива вода – която е словото на Благата вест и то ще носи живот и спасение на всички около вас!