ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 18а

ДУХОВНИ УРОЦИ И ИМУНИТЕТ
четиво с продължение…

„В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, синът на Юдовия цар Ахаз… На Господа, Израилевия Бог, се уповаваше. Нямаше подобен на него между всички Юдови царе – нито преди него, нито след него; защото се прилепи към Господа, не се откъсна от Него и опази заповедите, които Господ бе дал на Мойсей. “ 4 Царе 18:1-4

Всички ние оправдаваме отстъпленията от вярата и убежденията си с трудностите на „последното време“ в което живеем. И е истина, че егоизма, пороците и грехът са заразни и от отдавна са се превърнали в пандемия, която не признава граници и забрани. Поради това дори вярващите с лекота прекрачат етични и моралните норми и нарушават завета си с Бог. .

Интересно е, че цар Езекия е имал повече причини от нас да се повлияе от общият духовен упадък, но не го е направил. Пред очите му са били царете от Северното Израелско царство, които по царски са живеели разгулно и без свян и страх са се отдавали в грях и езическо поклонение и поведение. Но Езекия съдба им е станала ценен, нагледен урок. Той от първа ръка е видял какво се случва, когато някой наруши своя завет със Светият Бог и потъне в пороци, падения и поклонение на езическите богове. Отвеждането на десетте Израелски племена във Вавилонски плен са подействали на Езекия като противоотрова и имунитет срещу духовното и морално падение и той се е прилепил към Господа, не се откъснал от Него за да опази заповедите, които Господ бе дал на Мойсей.

Ето това е примерът който трябва да следваме във времето в което живеем!
Заобиколени сме от общ духовен и морален упадък, но виждаме и последствията от това състояние. Нима е малко предупреждение за нас съдбата на онези, които заедно с нас повярваха в Христос и се кръстиха, и се спасиха, но не устояха и се провалиха? С тях се изпълни притчата на Христос за окъпаната свиня, която се върнала в бълвоча на греха и пороците. Каква жалост само за тези които бяха Божи народ, но се провалиха и се смесиха до неузнаваемост с езичници. Съдбата им трябва да ни послужи като отрезвяваш пример и силен имунитет срещу ежедневните изкушения, които идват от сатана, света и греха.
Единственото спасение за нас е да се прилепим към Господа, не се откъсваме от Него, за да опазим Божиите повеления.

Следва продължение…