ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 18в

ДУХОВНИ УРОЦИ И ИМУНИТЕТ
Четиво с продължение…

Езекия „събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и счупи медната змия, която Мойсей беше направил, защото по онова време израиляните още ѝ кадяха; и я нарече Нехущан“ 4Царе 18:4

Става въпрос за медната змия, която Моисей е издигнал на върлина, за да може всеки, който бъде ухапан от отровните змии в пустинята, като погледне тази медна змия, да не умре, а да остане жив от смъртоносното им ухапване. (виж Числа 21:1-9)

Историческата хроника в 4 Царе 18 глава, ни казва, че тази медна змия, която е била запазена повече от 800 години, се е превърнала обект на идолско поклонение и почит. Езекия е прозрял това и презрително нарекъл медната змия Нехущан – това има едновременното значение на „парче мед“ и „нещо нечисто“.  В ревността си за Бог, Езекия е разбил на парчета този меден артефакт и е сложил край на идолопоклонничеството пред този предмет.

Учудващо е как тази медна змия, която е била толкова полезна в началото и е била толкова точен предобраз на Христос, (което е потвърдено от самият Христос в Йоан 3:14-15), се е превърнала в скверен идол. Хората са обожествявали предмета и материята му, а са пренебрегвали самият нетленен, нематериален и свят Бог.

По същия начин и днес, някои добрите неща от миналото, могат да се превърнат в предмет на идолско поклонение. Най-груб пример за това може да бъдат „светите мощи“ на наистина някога живели свети Божии служители и на нарисуваните икони на светци и дори на нашият Господ, и на изработените статуи, и на плащениците, които много християни почитат, обожествяват, кадят пред тях и им се кланят…
Може да кажете, че това е искрена вяра, но истината е, че е искрено суеверие, което е обожествило творението, делото и изработка на човеци, а не е поклонение пред Твореца и Спасителя, Който е единствен Спасител на духът душата и тялото ни.

Ние „просветените“, също трябва да бъдем нащрек срещу идолопоклонството между нас. Има много опасности от идолопоклонството в съвременната протестантска, евангелска и харизматична църква. Ето какви са опасностите:

Превръщане на лидерите ни в идоли…

Превръщането на образованието ни в идол…

Превръщането на човешкото красноречие в идол…

Превръщането на традициите, обичаите и навиците ни идолослужение…

Превръщане на формите на поклонение в идол….

Всичките тези „добри неща“ могат да бъдат за времето си добри слуги, способи и служения за да изпълним Божията воля, но не трябва да се превърнат в предмет преклонение. За тях е добре да бъде дадено определението „нехущан“  -за да не се превърнат култ предмет и боготворене.