ДА ПОЛУЧИШ ПРИЗОВКАТА…

„Върни се и кажи на вожда на Моя народ Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще те изцеля; след три дни ще отидеш в Господния дом.“ 4Царе 20:5

„В това време Езекия се разболя до смърт. И пророк Исая, Амосовият син, дойде при него и му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. Тогава Езекия обърна лицето си към стената и се помоли на Господа: „ Ис.38:1,2

Каква трагедия само!
Тъкмо Езекия и цял народ са били избавени от войските на Сенахериб, идва нова беда. Царят се разболява до смърт. На всичкото отгоре пророка го предупреждава: „Подготви се за среща със смъртта…“
Отчайващо, нали! Баба ми наричаше това „Да получиш  призовката“, може би защото беше живяла доста по време на комунизма и тогава да получиш призовка от милицията означаваше, да не се върнеш от там, от където са те викнали.

Когато съм виждал такива „призовки“ да достигат до някого, те винаги са носили паника и страх. Човек е толкова крехък, че една „бучка“, „песъчинка“ или отпадналост, може да стане предизвестие за края. Ние никога не сме достатъчно подготвени за това и такава тъжна вест идва винаги твърде рано.
Неестествено е тя да дойде в детството или в юношеството. Не трябва да идва до като сме млади. Твърде рано да я получим в зряла възраст и дори и във напреднали години, пак ще е рано…

Човек е създаден за вечността, за това и до дълбока старост в него има жажда за живот, за още една минута само, за един час повече, за още един ден живот, а защо не и за още няколко години…

Но какво да правим, когато до нас или до наши близки, достигне това тъжно известие: „Нареди за дома си, понеже ще …“? Не искам да ви плаша, но рано или късно и до нас ще достигне такова известие – та какво да правим тогава?

Подготовката започва още от сега!
Трябва да живеем сякаш имаме още 100 години живот, но да сме подготвени с това да се разделим с този живот още утре. (Казано под секрет, за някои със сигурност „утре“ ще бъде утре.)

Ако имаме щастието да бъдем предизвестени, така като Езекия, това ще бъде най-доброто за такъв неприятен случай, защото ще имаме възможност да „подредим“ дома си и делата си, преди да си тръгнем от тук.
Плашещо е, но е истина!
Непримирен с Бог и оставил бъркотия след себе си, не си тръгвай!
Има нещо много важно, което трябва да знаем!
Предизвестието, каквото и да било то, не е окончателно. С него Бог ни дава шанс,  да потърсим Божието благоволение и помощ. Ако такава вест достигне до нас, така както е направил Езекия и ние може да се обърнем към Този, Който дава живот, и да поискаме Неговата благодатта намеса. Никога не пропускайте този шанс! Помислете за миг само! Ако Бог не благоволи в смъртта на нечестивия (виж Езекил 33:11*), то колко повече няма да благоволи в смъртта на вярващият, праведният и благочестивият!!! 

Живият, само живият може да хвали Бог на земята! (виж Исая 38:19, 20)

Когато Езекия  научава тъжната вест за близкият си край, той се обръща към Бог за помощ и Бог продължава животът му с 15 години. Бог винаги е по-щедър от колкото мислим или очакваме! Никога не се колебайте да Го потърсите и особено, когато животът ви е застрашен.

Бог е добър!

  *                     *                   *

* Езекил 33:11: „Кажи им: Заклевам се в живота си – казва Господ Еова – не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, отвърнете се от лошите си пътища! Защо да умрете, доме Израилев?“
Езекил 18:23: „Нима благоволя Аз в смъртта на нечестивия? – казва Господ Еова – а не в това да се отвърне той от пътя си и да живее?“

** Исая 38:19, 20: „Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес;
бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.
Господ ще ме спаси,
затова ще пеем моите песни със струнни инструменти
в дома Господен през всичките дни на живота си.“