ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 22

„Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафан, който я прочете…. И Сафан я прочете пред царя. И царят, като чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.“ 4 Царе 22:8-11

Йосия е бил последния праведен цар над Южното юдейско царство. Царуването му е било духовен проблясък след почти 60 години на пълен духовен мрак, през които неверието и езичеството са пускали дълбоки корени в народа на Израел.

Иначе в центъра на Ерусалим си е стоял Храма и в него свещениците са извършвали церемонии, хората принасяли жертви, празнували са религиозните празници, но това не е имало ефект нито върху живота на поклонниците, нито върху съдбата им. Духовното състояние на израилтяните е било точно като това на нашия народ – духовно невежество и религиозни празници примесени с езически обичаи и традиции.

И представете си изненадата, до като са ремонтирали западналите постройки на храма, свещениците са открили оцелял препис от Тората – Закона и Завета на Израел с Бог. Свещеника Хелкия бил толкова изненадан, че го прочел. Когато царският пратеник дошъл на инспекция за да установи как се извършва ремонта, Хелкия му казал за откритието си и му дал този препис. Царският чиновник на свой ред пък прочел в отчета си пред царя преписа от Божият закон и това до толкова е развълнувало цар Йосия, че раздрал дрехите си в знак на смирение и покаяние.

Това е като днес, до като реставрират храм паметника Александър Невски и да открият един екземпляр на Библията. Свещениците да бъдат толкова изненадани от откритието, че да прочетат Божието Слово и после да го предадат на държавните чиновници, които контролират харченето на средствата за реконструкцията на храма. А те от своя страна да прочетат библейските скрижали и да ги предадат на министър председателя, председателя на парламента и на президента. И те също да прочетат Божието Слово и като се покаят.
На това аз бих казал едно яко:
Амин! Така да бъде!
Не знам как е при вас, но ние, в нашата църква отдавна не сме се молили за покаянието на нашите управници. Все се молим на Господ да им даде мъдрост, ама къде ти мъдрост без вяра в Христос и християнски ценности! Пък и не знам скоро някой да е носил Библии до министерския съвет, президентството и парламента.

Бог да благослови професор Дечко Свиленов, който в миналото правеше това, но днес има нужда от нови посланици на Божието Слово до представителите на държавното управление.

А сега е моментът вие да кажете едно яко

Амин!