ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 7

„А при входа на портата имаше четирима прокажени; и казаха си един на друг: Защо да седим тук, докато умрем? Ако речем да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега да идем да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем. И така, на мръкване станаха, за да отидат към сирийския стан; а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там. Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска… и бяха побягнали, за да спасят живота си.“ 4 Царе 7:3-7

Четиримата прокажени мъже са били в отчайващо-безизходна ситуация!
Заради проказата са били прокудени да живеят извън защитните стени на градът. И със сигурност всяка вечер са приближавали затворените градски порти, за да може някой роднина или благочестив гражданин да им подхвърли нещо за ядене, или стара дреха за обличане. Така си живеели те, като са разчитали на хорската милост. Ситуацията обаче станала нетърпима, когато сирийските войски обградили Самария и обсадените там едвам преживявали от глад – на никой, нито на роднините, нито на благочестивите, нито за миг, им е идвало на ум да се погрижат за прокудените.

Прокажените е трябвало сами да предприемат нещо, както се казва в поговорката: спасението на давещите, е дело на самите давещи се! Но те имали само две възможности. Да потърсят спасение вътре в градът, където ги чакала гладна смърт или да търсят решение навън, като си изправят пред врагът.

При всяка трудност, възникнал проблем или появила се опасност и ние сме изправени пред тази дилема, в каква посока да търсим спасение – навътре или навън. Да се обърнем и с да се затворим в себе си или да търсим решението навън, като се изправим пред проблема, заплахата или изпитанието. Пасивността и неправенето на нищо със сигурност ще ни убие. Пасивността не ни помага! Нерешените проблеми не намаляват с времето, а се увеличават и утежняват.

Затварянето ни навътре в себе си, макар да ни изглежда по-приемливо, по-сигурно и по безопасно, бавно и мъчително ще ни умори. Мнозина се опитват да се скрият от проблемите си като заемат отбранителна позиция и се затворят изцяло в себе си. Така много приличат на бодливи свинчета с насочени във всички страни бодли. Който и да ги доближи и с каквото и намерение да подходи, каквото и да им каже, както и да ги докосне, все ще те го убодат.

Тази защитна стратегия може да изглежда по-сигурна, но истината и че ние не сме бодливи свинчета дори и да се държим като прасета! Думите и действията с които се предпазваме, са като остри бодли и от двете страни, които колкото причиняват болка на другите, два пъти повече нараняват нас! Тези, които използват тази стратегия, винаги са наежени, обидени, кисели и недоволни. Ако някой твърде дълго я прилага става неизменно емоционално обременен, меланхоличен и агресивен.   

Единствения изход, колкото и труден и опасен да ни изглежда, е да се изправим срещу проблемите ни и да потърсим разрешение им там където са!
Ако са тежки състезания,
ако са трудни изпити,
ако са лоши взаимоотношения,
ако са неприятни задължения,
ако са конфликти, обиди, подозрения, огорчения,
ако са трудности,
за да ги решим, трябва и да се изправим ребро срещу тях, да не се крием и да не се затваряме в себе си!

С бягство от решения и пасивност, проблеми не се разрешават и житейски изпити не се взимат!

 И тук идва тънкият момент, който трябва да разберем!
С изправянето ни срещу нашите предизвикателства, успехът не се превръща във въпрос на шанс, на процент сигурност или на проявена милост от страна на врагът на душите ни. Ние не сме изоставени сами от Бог в успешното решаване на проблемите, в снабдяване на нуждите и в нашата защита. Макар да сме заразени от проказата на света и да се чувстваме неразбрани, прокудени и неприети от хората; макар и да преживяваме с хорската немилост, ние не сме изоставени сами!  Бог, Който е любов е наш Господ и не е престанал да се интересува от нашата съдба, и не е престанал да бъде решение на нашите нужди. Той е единствената, постоянна и сигурна защита на нашия живот.
Ето това е Бог за нас!
Не просто някаква сляпа сила създала вселената, живота и нас самите.
Не себичен творец, който не се интересува от творението си.
Не разгневен тиранин, който се доволства от нашите борби, мъки и несгоди, а е любящ Творец, Отец и всемогъщ Пантократор – Вседържител – държащ цялото творение в Своя власт в равновесие.
Заради личната своя греховност ние сме греховно покажени.
Заради общите ни грехове на човечеството, ние сме в криза.
И заради хорската немилост сме в нужди,
НО БОГ!
Но Бог никога не е преставал да бъде отговора на въпросите ни и решението на нашите нужди! При това решението което ще получим от Божията провиденческа грижа, е разрешение не само нашите нуждите, но и на всички останали, които разчитат на Него!

За прокажените извън градските стени и за гладните вътре в градът, Господ е имал великолепен план – накарал е сирийците да побягнат от шум, който им се счул и да изоставят всичката си заграбена плячка.
Има изход и за твоята ситуация.
Не бой се!

Следва продължение