Числа, глава 29 В

ПРАЗНИКЪТ ШАТРОРАЗПЪВАНЕ

„И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свято събрание и да не вършите никаква обичайна работа, а да празнувате празника Господен седем дни…“ Числа 29:12-40

„Господ говори още на Мойсей, казвайки: Кажи на израиляните: От петнадесетия ден на този седми месец да има седем дни за Господния празник на шатрите. На първия ден да има свято събрание и никаква обичайна работа да не вършите. Седем дни да принасяте по една жертва чрез огън на Господа, а на осмия ден да имате свято събрание и да принесете жертва чрез огън на Господа; това е тържествено събрание и никаква обичайна работа да не вършите.“ Левит 23:33-36

Шатроразпъване е един от най-големите старозаветни празници. Осем дни израилтяните са празнували преминаването на бащите им през пустинята и са благодарели за Божията грижа и за свръхестественото снабдяване на нуждите им. Припомняли са си как Мойсей е ударил скалата, за да извади вода за да пият и са благодарили на Бог за дъждовете, които Той им е дарявал през годината. При празнуването на този празник, нашия Господ Исус Христос се е обърнал към всички жадни духом да се обърнат към Него и до утолят вечната си жажда. Вижте коментара на Евангелие по Йоан, 7 глава:

Повече за начина на празнуването на този празник научаваме от разказа на Неемия, при първото честване на този празник, след завръщането на евреите от плена им във Вавилон (виж Неемия 8:15-18). Евреите са правили импровизирани шатри с клонки на покривите на къщите си, в дворовете на жилищата си, по улиците и на всяко удобно място, та дори и в двора на Господния дом, и са живеели в тях по време на този празник, като са си припомняли онази част от историята в пустинята, в която от роби и бегълци са се превърнали в народ покланящ се на живия Бог.

Празникът на Шатроразпъване, заедно с останалите Господни празници и традиции, които евреите празнуват и до днес, правят този народ уникален по родолюбие и взаимна подкрепа. Този факт се признава както от приятелско настроените, така и от враговете на евреите.

ПАНДЕМИЯТА
Пандемията в която живеем, наложи мярката „социална дистанция“ във всяко измерение на взаимоотношенията ни. За съжаление от противоепидемична мярка се превърна в наше постоянно, необщително, недружелюбно и саможиво поведение. Дори и най-топлите взаимоотношения между хората са станали резервирани, трудни, въздържани и егоистични. По-тежките случаи са с психосоматични разстройства и уклони в поведението, което се изразява с арогантност, цинизъм и агресия. А тежките случаи са съпроводени с психози, насилие и убийства. Това е ненормално следствие и тежка ексцѐсия дори и когато трябва да бъдат спазвани много по-тежки противоепидемични мерки.

Разрешаването на тези проблеми и изцелението на засегнатите хората е в близкото, емоционално, духовно и приятелско общуване. Това най-ефективно се постига в радостните поводи за всеобщи духовни празници.
И тук трябва да се подчертае, че няма други истински, праведни и духовни празници освен библейските!
И сега много уместно излиза въпроса дали трябва и ние, повярвалите в Христос езичници, да празнуваме еврейските празници?

ПРАЗНИЦИТЕ
Разбира се, сляпото повторение на които и да са празници, дори и на християнски такива, не може да върши каквато и да е работа! Красивото на вярата ни в Христос е, че имаме много прекрасни поводи за лични, църковни и общонародни празници и радости. Естествена основа за празнуване могат да бъдат националните християнски празници. Не по-малко актуални са определените в Библията „Господни празници“: Пасха (Числа 28:16–25), Петдесятница (Числа 28: 26–31), Тръби (Числа 29: 1–6), Изкупление (Числа 29:7–11) и празникът на Шатрите (Числа 29:12–38).

Празнуването на тези празници не е задължително да става на датите, които празнуват от евреите, нито трябва сляпо да следваме техния смисъл и начин на празнуване. Ние не трябва да празнуваме предобразите на библейските празници, а тяхното изпълнение и значение в Новия Завет, както и това което е актуално преживяно и изпитано в нашия духовен опит и изповед.