Да даваме плод за Божието царство

Скъпи читатели,   Днешната ни среща  е с Йоана Николова – насърчаваща сестра, с агапе любов и много дарби, която Бог употребява по уникален начин за Неговото Царство. На всички вас – още веднъж здраве, радости, изобилни благословения!    Лъчезара Йосифова:Здравей, Йоана, би ли разказала как започна работата ти за Бритиш Лаб? Другата ти колежка, с която заедно работехте в това интересно начинание, премина при Господ Исус Христос през декември 2021 г. - незабравимата Станка Владева. Нека отново припомним и за нейния принос към Божието дело...   Йоана Николова:   Основаването на училището преди 5 години стана в резултат на  дългогодишна моя увереност, че Бог ме води към това. Но ми трябваха смелост и вяра и най-вече чаках да настъпи правилния момент.  Той дойде през 2017 г., когато бях на върха на кариерата си като старши учител и координатор в едно от най-големите частни езикови училища. По това време отговарях за повече от 400 ученици като координатор и преподавател. Когато съобщих на директорката на училището, че напускам, тя не можеше да повярва. Както се изрази – не отивам при конкуренцията, а скачаем в „нищото“.  Но аз имах дълбоката увереност, че изпълнявам правилното действие, за което Господ ми беше говорил. Веднага след като го направих, Божият мир ме заля като река и сърцето ми се изпълни с радост и спокойствие. Училището основах заедно с моя близка колежка, която не е вярваща, но знам, че Бог има план и за нея и работи в сърцето й. Благословени сме с невероятен растеж за тези 5 години - започнахме с 2-3 ученици, а в момента училището е  с повече от 150 ученици и екип от 6-7 учители.    Със Станка се запознахме на втората година, когато тя беше моя ученичка в курс по подготовка за един от най-високите сертификати на Кеймбридж, САЕ. След като приключи обучението й при нас, тя успешно положи изпита и взе сертификата. Разбрах, че си търси работа, а ние в този момент бяхме обявили свободна позиция за учител. Таня мина успешно интервюто и се превърна за следващите 2 години в един от най-обичаните и харизматични наши учители. Тя се хвърли в преподаването с цялото си естество и ерудиция, преподаваше пламенно и отдадено и учениците ни й отвърнаха с много любов и признателност. За мен беше чест и привилегия, тя да стане част от нашия екип и завинаги ще остане в сърцата ни като невероятен човек, колега, християнин и преподавател. След смъртта й се отвори голяма рана в душите ни и сред екипа ни. Радваме се, че от тази година и съпругът й Косьо Владев е част от училището и води курсове по новозаветен гръцки и английски език.   Лъчезара Йосифова: Ти си превеждала от английски и на английски на много отговорни християнски събития.  Няма да забравя, когато преди няколко години организирахме среща с един дръзновен мисионер. Той е пътувал в близо 50 страни за Благовестието, сред които Сирия, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Китай, Индия и други. Какво би споделила за тази среща и много други подобни срещи с мисионери?   Йоана Николова: Винаги съм се молила този дар, който Бог ми е дал, да мога да използвам за Негова слава. И той отвори през годините много възможности, за които съм Му благодарна. Както за множеството пъти, когато можех да превеждам на Божии служители и мисионери, така и да преведа множество книги и материали за Божието дело в съдружие със Студио 865 и други християнски издателства. Срещата, за която ми напомняш, бе в ЕПЦ Подуене София и се е запечатала в сърцето ми. Превеждах с радост на този брат – той е един от най-смелите Божии служители на мисионерското поле.  Свидетелствата, които сподели с църквата, буквално наелектризираха събранието. Хората бяха много силно докоснати и насърчени от Божията сила и аз самата след това дълго време усещах помазанието на това послание в ума и сърцето си.   Лъчезара Йосифова: Стана дума за ЕПЦ Подуене. Там братята и сестрите усилено се застъпват за мисионерски нужди. Споделям го за Божия слава – твоят син Спас редовно участваше в тези молитви като тийнейджър. Защо е толкова важно възпитанието на млдото поколение в любов към Бога и Божието дело?    Йоана Николова: Ако положим Божия закон в сърцето на едно дете, след това то ще ходи по него и Господ ще направлява пътя му. Синът ми е приел Исус Христос в сърцето си и съм безкрайно благодарна, че неотклонно следва Неговите стъпки, дори сега далеч от родината. Един от най-вълнуващите моменти за нас беше, когато преди 5 години той взе решение да сключи воден завет с Бога и да предаде изцяло живота си на Него. Молехме се и пеехме, докато пастир Румен Борджиев извършваше кръщението. Чувствахме с духовните си сетива, че и ангели са заедно с нас  и ликуват за всички тези млади души. Те бяха избрали Бог и се откъсваха от ноктите на тъмнината и безпътието. Господ многократно е спасявал живота на сина ми по чудни начини. Дори още при раждането му, имаше опасност да се задуши, но Бог изпрати лекар, който не беше на смяна в болницата. Той се намеси и синът ми бе спасен,  преди да е станало твърде късно. После поне два-три пъти Бог ясно ми показваше как се намесва по свръхестествен начин с ангелите си и с нашите молитви, за да защити децата ни и да ни избави.   Лъчезара Йосифова: От две години Спас е студент в Австрия. Съпругът ти Николай е програмист, дъщеря ти Цветелина е ученичка. Целият дом служите на Господа, както е според  книгата на Исус Навиев. Би ли споделила някои ваши свидетелства?   Йоана Николова: Да, съпругът ми е от вярващо семейство. Неговата баба Росица бе дългогодишен вярващ и член на ЕПЦ 1 София, сега Християнска църква „Вяра“. Тя ни беше пример в силна вяра и упование в Господа. Разказваше ни за вървежа си с Бога и по цели дни пееше химни от духовните песнарки. Макар и в големи трудности, до края не отстъпи от щастието и радостта си в Господа. Даде ни пример за християнска увереност и твърдост в изпитанията. Тя премина при Господа на 100 години, сита от дни и гледаща с усмивка към своя Спасител. Дъщеря ми също търси и обича Бога, тя ни е дар от Него с нейното благо и любящо сърце. Въпреки многото трудности и изпитания, през които преминахме, разбрахме, че най-голямото щастие за един човек на този свят е да намери своя Спасител и да върви с Него всеки ден. Само тогава може да намери вътрешен мир и удовлетворение, за които всички копнеем. Имаме много свидетелства в живота ни.  Спомням си как преди около 7-8 години семейството ни беше на почивка в Гърция. Още преди границата обратно към България, колата ни се повреди и съпругът ми трябваше да търси акумулатор, за да можем да се приберем. Когато преминахме границата и навлязохме в Кресненското дефиле, мъжът ми усети, че нещата не са добре и колата почва отново да се „дави“. Пред очите ни мина като на лента очакващата ни опасност, в този тесен и осеян със завои път. Как всеки ден стават ужасни катастрофи там, тъй като няма никакво място дори да се отбиеш от пътя. Разбрахме, че ако колата угасне на някой от завоите, катастрофата е неизбежна и там животите ни са на косъм. Заедно всички започнахме да се молим и да хвалим Господа с вяра, че той няма да ни остави. Успешно преминахме дефилето и на първия завой след него колата спря. Тогава Николай възкликна: „Йони, тази кола умря още на втория завой. Не знам какво я дърпаше да се движи чак дотук, Божиите ангели ни изтеглиха от сигурна смърт!“ Бог спаси цялото ни семейство! Благодаря му за всеки ден, в който Той се грижи за нас и ни обича.   Лъчезара Йосифова: С кой стих от Словото ще насърчиш читателите ни в това трудно време?   Йоана Николова: Това е стихът, който Господ ми даде още в началото на моята вяра като тинейджър.  Той е бил ремата, която е съпътствала живота ми  -Исая 41:9-13:  „Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих, 10 Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница, 11 Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат. 12 Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били. 13 Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.“   Бог е с нас! Нека и ние да ходим всеки ден с Него, защото Той е обещал да ни укрепява и да ни помага, да воюва за нас! Моля се да устоим всички докрай и един ден да чуем думите Му: „Добри ми и верен слуго, влез в почивката на Господаря си!“  Молитвата на моя живот е – това, което ми е поверил, да не разпилея и изгубя, но да го преумножа и то да даде плод за Неговото Царство!