Да изгубиш душата си

„Който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси.“ Лука 9:24   Има две принципни отношения, които ние, вярващите, можем да имаме към живота си. Можем да се опитваме да го спасим или можем съзнателно да го изгубим заради Христос. Съвсем естествено е да се опитваме да го спасим. Можем да водим егоцентричен живот и да се стремим с всички сили да се запазим от усилия и неприятности. Можем грижливо да планираме как да се защитим от внезапни удари и загуби, и също как да избягваме всякакви неудобства.   Домът ни е частна собственост, оградена отвсякъде с табели: „Влизането забранено“. Той е само за семейството ни, с минималното необходимо гостоприемство за другите. Решенията си взимаме според това, доколко ще се наруши благоденствието ни. Ако заради нещо трябва да се откажем от плановете си или пък се изисква много работа, или са необходими финансови жертви, за да се помогне на другите, тогава обръщаме палеца надолу. Склонни сме да обръщаме твърде голямо внимание на личното си здраве и отказваме всяко служение, което евентуално би изисквало безсънни нощи, контакти с болест или смърт или каквито и да било други физически рискове.   Личното ни благоденствие стои по-високо в ценностната скала от нуждите на околните. Накратко казано, ние разглезваме тялото си, което след немного години ще бъде изядено от червеи, ако Господ не дойде преди това.   Като се опитваме да спасим живота си, ние всъщност го губим. Живеем в цялата окаяност на себичното съществуване и пропускаме всички благословения, които носи един живот, живян за другите. Алтернативата е да изгубим живота си за Христос. Това означава живот на служение и жертви. Ние не търсим ненужни рискове или мъченичество, но не избягваме задълженията си с оправданието, че трябва да живеем на всяка цена. Ние „полагаме душата и тялото си в краката на Бога, за да ги засее Той на нивата Си“. Считаме го за голяма радост да изразходваме всичко и самите ние да бъдем изразходвани за Него. Домът ни е отворен, притежанията ни са на Негово разположение, времето ни е за онези, които са в нужда.   Ако така изливаме живота си за Христос и за другите, ние намираме истинския живот. Като изгубваме живота си, ние всъщност го спасяваме.