Да кажем „Не“

Трудно ли ни е да кажем „Не“? Много хора казват „Да“, когато искат да кажат или трябва да кажат „Не“. Те се борят с това, което Библията нарича „страх от човека“ или склонността да угаждат на другите.   Угаждането на хората може да бъде и положително, когато предпочитаме да направим някой щастлив, отколкото тъжен или ядосан. Един емоционално здрав човек може да избере кога да каже „Да“ и когато трябва няма проблем да каже „Не“.   С други думи, угаждането на другите е избор, а не принуда, водена от страх.   Понякога искаме да кажем „Не“, но не знаем правилните думи. Директното казване на „Не“ може да звучи студено или да се стори грубо на някои хора.   Ето 10 начина да кажем „не“, без да използвате самата дума. 1. Много бих искал, но точно сега не ми е удобно. 2. Много съжалявам, но графикът ми просто не го позволява. 3. Благодаря ти много, че ме покани, но няма да мога да присъствам. 4. Благодаря ти много, че ме попита, но това няма да работи за мен. 5. Не мога, съжалявам. 6. Няма да мога да го направя. Съжалявам, може би друг път. 7. Трябва да анулирам някой от ангажименти си, за да поддържам живота си по-балансиран, така че ще трябва да откажа. 8. Ако кажа „Да“ на това, трябва да кажа „Не“ на някои други неща, които са много важни. Съжалявам, но не мога. 9. Нека помисля за това. (Това ни печели време, когато набираме смелост да кажем една от другите форми на меко „Не“.) 10. Бих искал да ... но не мога. (други варианти - графикът ми няма да го позволи или имам други планове)   Може да помислим за собствените си меки начини да кажем „Не“ и да си ги запишем. След това да запомним поне два от тях и когато се почувстваме притиснати да кажем „Да“, да знаем как да откажем.    Но нека помним следното нещо: понякога, когато някой човек е свикнал винаги да му се казва „Да“, той може да откаже да приеме нашето меко „Не“.   Ако е така, ето какво можем да направим.    Можем да кажем отново първоначалното си изречение. Без извинения, без обяснения. Няма нужда да уточняваме повече защо казваме „Не“, защото това може да предизвика дискусия, а понякога и аргумент защо причината ни не е основателна или достатъчна.   Ако другият човек продължава да ни оказва натиск, като оспорва нашето „Не“ или се опитва да ни накара да се чувствате виновни, че сме отказали, спираме да се опитваме да го накараме да уважи първия ни отказ и адресираме това, което този човек прави – ето няколко примера:   МЕКА реакция: Извинявай, чу ли какво току-що казах? Объркана съм, казах ти, че не мога, защо ме питаш отново?   ПО-ПРЯМ отговор: Какво не разбираш от казаното от мен? Казах „Не, моля те, не ме питай отново, чувствам се неудобно“. Да се научим да казвате „Не“ не винаги е лесно, защото се страхуваме от отхвърляне, от неодобрението на хората, а понякога и от гнева им, ако им откажем.  Но можем да го постигнем! Бог да ни дава благодат!