Да поговорим за ада

Господ Исус Христос, Който е самото олицетворение на любовта, говори често за ада. Всъщност Той прекара повече време от всеки друг, споменат в Библията, говорейки за ада. Затова и ние не трябва да избягваме тази тема. Ако избягваме да коментираме тази важна тема, ще допуснем голяма грешка, дори и въпросът да ни кара да се чувстваме неудобно.   Ние обаче искаме да разбираме нещата, които казва Библията даже и по най-трудните въпроси. По ирония на съдбата думата "ад" е една от най-често използваните в английския език, но въпреки това е една от темите, за които говорим най-малко.   Когато апостол Павел говори пред хората в Атина, той завършва посланието си с думите: „Бог не държи сметка за времената на невежеството, но сега Той заповядва на всички хора навсякъде да се покаят за греховете си и да се обърнат към Него. Защото Той определи ден за справедлив съд на света чрез човека, когото е назначил, и Той доказа на всички кой е Той, като Го възкреси от мъртвите.” (Деяния 17:30–31 NLT)   Исус говореше за Божия съд. Павел говореше за Деня на съда. Апостолите говореха за съда на Бога. Библията говори за съд. И ние трябва да говорим за това и да имаме правилно разбиране по този въпрос.   Някои биха казали, че нямаме любов, ако говорим за тези неща. Всъщност това е най-любящото нещо, което можем да направим. Да кажем, например, че вървите по улицата и виждате къща, която гори. Виждате хора вътре, но те не осъзнават какво се случва. Ще бъде ли проява на любов да продължите пътя си, без да сигнализирате за пожара? Разбира се че не. Ще покажете любов и грижа, ако направите всичко възможно, за да предупредите хората вътре.   Така и ако вярваме на това, което Библията казва за ада и Божия съд над човечеството, тогава ще разберем, че хората са изправени пред наказание. И тъй като ги обичаме, ще искаме да говорим с тях за това и да го обясним най-подробно.   Библията много ясно посочва, че в един момент животът ни на Земята ще приключи. Писанието ни казва в Еклисиаст: „За всяко нещо има сезон, време за всяка дейност под небето. Време за раждане и време за умиране.” (Екл. 3:1–2 NLT)   Това време за умиране може да дойде много по-късно, отколкото сме очаквали. Или пък може да се случи много по-рано. Ето защо Библията ни напомня да преброим дните си и да осъзнаем колко малко са те (вижте Псалм 90:12).   Смъртта прави всички хора равни. Идва при всички. А след смъртта, според Библията, има две дестинации: Рай или Ад. Ние решаваме сега, а не след смъртта, къде ще отидем. След смъртта няма да имаме шанс да вземем решение. И все пак имате хиляди възможности преди това. И вие решавате къде ще отидете след смъртта, още тук и сега.   Като християни трябва да говорим за живота след смъртта, както и за рая, и ада, защото Библията го прави. И ако наистина вярваме, че има задгробен живот и окончателна присъда, ако сме наясни, че ще бъдем държани отговорни за нещата, които казваме и правим сега, тогава това ще повлияе на начина, по който живеем в момента.   Harvest.org