Да признаеш греха си

„Който крие престъпленията си няма да успее, а който ги изповяда и оставя ще намери милост.”                                                                                (Притчи 28:13)   Ако се опитваме да скрием греха си, Бог ще го открие. Ако ние признаем греха си, Бог ще го покрие със Своята милост. Как прикриваме греховете си от другите? Лъжем. Прехвърляме вината и се оправдаваме. Казваме на хората да си гледат работата и изтъкваме добрите неща, които сме направили. Рационализираме, че мотивите ни са били добри или че действието ни не е било технически погрешно.   Но ние също така крием грехове от самите себе си. Намираме начини да ги оправдаем, като на думи признаваме даден грях, но не се отказваме от него. Въпреки хитростта, дълбоко в себе си знаем, че сме грешници, че нещо сериозно не е наред с нас. Това поражда сериозни дисбаланси в психологическия ни живот, от които произтичат много болести: хранителни разстройства, тревожност, злоупотреба с вещества, преумора, гняв. Може да се окаже, че толкова се нуждаем от утвърждаване, че да продължаваме да стоим в неподходящи връзки или дори да злоупотребяваме с тях.   Какво е решението? „Ако изповядваме греховете си… имаме ходатай пред Отца – Исус Христос, Праведния. Той е умилостивение за нашите грехове.” (1 Йоан 1:9, 2:1-2)   Коя е най-обичайната ви стратегия за прикриване на греха – от другите или от себе си?   Молитва: Господи, искам и се нуждая от чиста съвест, но това не може да стане, ако не призная напълно къде съвестта ми е лоша. Разкрий ми къде крия греха си, за да мога да го изповядам и да позволя на Теб, и само на Теб, да го покриеш чрез безкрайната Си милост. Амин.   Превод: Радостин Марчев