Да риташ срещу остен

Фраза 7 „Да риташ срещу остен“.   Библейски оригинал: Деяния 26:14   "И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.   Библейският цитат е от разказа на самия апостол Павел за неговата среща с Христос при защитната му реч пред римския управител Феликс и юдейския цар Агрипа II десетилетия по-късно, предадена ни от Лука в книга Деяния на апостолите. Преди това Лука разказва самата случка, включена в хронологията на събитията, на които сe спира (Деяния 19 глава). Историята с трансформацията на гонителя на църквата Савел в Христов ученик, е една от удивителните събития в ранните десетилетия на християнството, която се оказва ключова за неговото по-нататъщно развитие и облик.   В българския език изразът да „риташ срещу остен“ носи смисъла на упорство срещу непреодолима сила. Свързано е с усещането за болка и мъчително, необмислено усилие, което няма как да постигне успех. Интересното в случая е, че макар най-вероятно до българския език изразът стига през библейския текст, в античността това е широко използват фразеологизъм, познат ни от запазените текстове на древногръцките поети (Æschylus, Agam. 1633; Pindar, Pyth. II. 173; Eurip. Bacch. 791).   При първоначалния разказ на Лука, се казва, че спътниците на Савел чуват гласа, но не виждат никого. Това имплицитно показва, че Савел освен че е чул въпросните думи, е видял самия Господ, макар да не ни се казва изрично.  Макар в някои преводи изразът да присъства и в разказа на Лука в 9 глава, преобладава мнението, че в оригиналния текст той липсва, а е добавен в някои преписи, заимстван от 26 глава. Сякаш тази фраза е нещо специално, насочено само към Савел, която спътниците му изобщо не чуват.    Несъмнено Савел е познавал фразата, бидейки добре запознат с древногръцката поезия ( Деяния 17:28; Тит 1:12). В хода на тези разсъждения е уместно допускането, че с тези думи Господ се обръща към нещо от вътрешния свят на Савел, с което му показва, че дълбоко го познава. Кой е този остен, срещу който мъчително рита Савел?   Тук ще споделя едно мое усещане, което е напълно възможно да е субективно и няма как да го аргументирам по начин, който да го наложи като единствено значение. Но ми се струва, че става въпрос за нещо отвъд очевидния факт, че Савел се бори с несъмнено по-силния Господ и борбата му е отчаяна и болезнена като ритането срещу остен. Не на последно място, Савел до този момент не  е опитал силата на Христос като остен, а във фразата се съдържа идеята за продължително действие.   Разбирането, което скромно ще споделя, е, че тук става въпрос за болезнена въртешна борба на Савел, за която само той е наясно и с тази фраза Господ му свидетелства, че е бил близо до него през целия му живот. Като честен, чувствителен и проницателен човек, Савел несъмнено е бил наясно със суетата на усилията си да изпълнява Закона и чрез това да придобие праведност. В много от своите тесктове по-късно, апостол Павел показва, че е запознат с агонията на човешкия напън да бъдеш свят и достоен (Римляни 7:24; Колосяни 2:23; Римляни 3:20). Младият Савел от една страна е честен, отдаден и последователен човек, стремящ се да служи на Бога. И именно като такъв разбира дълбоко в себе си, че усилията му са суетни, че нещо не е както би трябвало да бъде.    Възможно е това преживяване да носи нещо от болезнеността на Каин, който вижда, че жертвата му не е приета, за разлика от Авеловата. Често агресията е следствие на вътрешната фрустрация, на дълбокото неудовлетворение, което преживяваме в себе си. Така младият Савел, подобно на Каин се нахвърля върху църквата, изглеждаща така потопена в радостта и утехата на Бога.   В този прочит остена, срещу който рита Савел, е продължителното усилие да преодолее греховната си същност със собствени сили. Така Христос не го принуждава да го последва, притискайки тялото му в земята и причинявайки му физическо страдание, пред което Савел е безпомощен. Господ му открива своята благодат и любов, като в същото време му показва, че е напълно наясно със сърцето му и вътрешната му агония. Савел преживява страданието на ослепяването и безпомощността, но не това е силата, която го довежда до отдаване на Христос и нов живот в Него. Божията любов и слава пленяват и обръщат сърцето на Савел.   Отнесено към нашия живот, всеки от нас е изправен пред непреодолими сили. Поякога това са цели, които са ни вменени от родители, среда, авторитети, пред които сме били незрели и сме възприели безкритично. Друг път това са стериотипи, които се превръщат в непреодолим господар на живота ни. А понякога, това са погрешни вярвания, които сме приели и които ни измъчват със своето безплодие.   Добрата новина е, че Господ е близо и ни познава. Четейки историята, която Павел разказва за себе си, можем ли да се поставим на негово място и да чуем думите които той е чул: “Тежко ти е да риташ срещу остен?“   Тежко е, Господи. И в този момент разбираме, че това не е животът на който сме обречени и пред нас е възможността да изберем един по-добър Път.