Дълбините на Сатана

“А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи на Сатана, както те ги наричат, казвам: “Няма да наложа на вас друг товар.”                                              Откровение 2:24   През цялата църковна история, във всяка епоха е имало човеци, които са били привлечени от това да познават по-добре Сатана. Те искат да познават неговите тактики, чрез които атакува вярващия. Може би са водени от идеята, че само като опознаят врага си, ще могат да го победят или пък са привлечени от свръхестественото.    За нас, обаче, по-важно е да видим как Новият завет представя личността на дявола и какво място заема в него. Ако започнем да изучаваме Божието слово в тази посока, бихме се изненадали от факта, че Христос всъщност много малко говори за дявола. Христовата мисия на земята не беше хората да познаят кой и какъв е лукавият, а да опознаят Самия Господ Исус. Интересно е обаче, как някои християни се изкушават да навлязат в “дълбините на Сатана”, без да осъзнават какво всъщност правят.    Ако погледнем книгите, писани от апостолите, също можем да забележим, че те много малко внимание отделят на личността на дявола. Целият Нов завет говори за Христос. Затова е добре да кажем следната истина: Сатана никога не е бил в центъра на Божието слово. В центъра стои единствено и само Бог. Отново искам да подчертая, че Божията воля е хората да познават Него. “А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил” Йоан 17:3.    Не забелязвате ли как този противник на Христос, прави всичко възможно само и само да отклонява вниманието на вярващия от истинския Бог и да го насочва към себе си. Има християни, които всеки ден във всяка своя молитва гонят дявола. Нещо, което нито Христос е правил, нито апостолите. Такава практика дори не откриваме и при ранните църковни отци. Каква е тогава причината, поради която тези човеци са убедени, че трябва да гонят дявола във всяка молитва? Може би отговорът се крие в това, че те желаят да имат свръхестествени преживявания.    Други са убедени, че са призовани в това служение и имат специално помазание за него. Но причините могат да бъдат и много други. Защо днес има проповедници, които проповядват за сатанински ритуали и магии, като разясняват с подробности какви думи и действия се извършват там. Защо занимават хората с “дълбините на Сатана”? Изглежда за такива учители е добре да бъдат цитирани думите на Христос: “Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.” Лука 6:45    Според Божия Син, думите и делата, вършени от човека, са в резултат от това, с което е препълнено сърцето му. Ако използваме тези слова на Господ Исус и погледнем към онези човеци, чието ежедневие е да “воюват с дявола” и да се изживяват като воини, капитани, генерали и пр. Изглежда, че точно Сатана ги е измамил, като е обсебил ума им със своята личност. Като казвам това, нямам предвид, че вярващият човек не трябва да се съпротивява на дявола, както и апостол Павел ни учи в посланието към Ефесяните 6 глава. Тук по-скоро говоря за пристрастяване, което цели да обхване целия живот на човека. Неговите мисли, думи и действия да бъдат свързани с личността на лукавия.    Защо има хора, които вместо да издигат и прославят Христос в молитвите си, всъщност имат само една посока – срещу дявола. Нещо повече, такива човеци отделят огромно време и ресурси, само и само да познават повече “дълбините на Сатана”, под предтекст, че само така ще могат да го побеждават. Четат книги, ходят на конференции, слушат проповедници, просветени в тази област. Нима Христос или апостолите след всяка проповед са гонили дявола? Или от всеки болен са гонили демони? Но днес има експерти по бесовете, толкова навътре навлезли в екзорсизма, че целият им живот се върти около Сатана. Постоянно ангажират вниманието на хората с демонология и проклятия, сякаш това е най-важното в живота ни като християни.   Всъщност човекът, който побеждава дявола, е този, който познава своя Бог. Целта, която Бог поставя с изпращането на Своя Син и Великото поръчение, което възлага на Своите ученици, е да проповядват Господ Исус Христос, Неговата жертва, възкресение и завръщане – пътят към спасението. Човеците трябва да познават Истината, защото само Истината ще ги направи свободни. (Йоан 8:32). Затова винаги може да забележите, че онези които са пристрастени от личността на дявола, често пъти за него говорят. “Защото, каквито са мислите в душата му – такъв е и той...” Притчи 23:7    Кой всъщност управлява ума ни? За кого мислим, когато застанем на молитва? Прославяме ли Христос или прославяме дявола, като изговаряме постоянно неговото име? Някои човеци не могат да разберат, че точно това цели противникът ни - да мислим за него, той да присъства в ума ни, повече отколкото Христос. Защото това, за което мисли човек, за това и живее. “И така, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, където седи Христос, отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното, защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.” Колосяни 3:1-3    Апостол Павел ни показва правилната посока,  към която всеки християнин трябва да върви. Ние сме призовани да прославяме Бога с телата си и душите си, които са Божии (1 Кор. 6:20). Да се стремим да опознаваме Него, като Го търсим ежедневно. Затова нека да погледнем към Господ Исус и апостолите. Да видим на какво ни учат и на какво не ни учат. Да се пазим от учители, чиято цел не е да проповядват Христос на човеците, а да ги учат на “дълбините на Сатана”. Това е толкова пагубно за вярващите, че те често не могат да разберат какви вреди си нанасят. И тук въобще не става дума за Божието всеоръжие, за което ап. Павел ни поучава. Тук става дума за обсебване. Такова обсебване, което цели да контролира ума, не да мисли за Христос, а да мисли за бащата на лъжата (срв. с Йоан 8:44).    Това със сигурност може да бъде наречено дело, ръководено от духа на заблудата, което цели да отклонява хората от истината. И той го прави по толкова замаскиран начин, като убеждава някои християни, че Господ очаква точно това от тях. Живеем ли в духовна война? Да, живеем! Но тази духовна война не трябва да бъде център на християнския ни живот. Не можем да си позволим постоянно да мислим за нашия враг, понеже тогава кога ще ни остава време да мислим за Христос.    Някои вярващи са убедени, че дяволът само с тях се занимава. Той няма друга работа освен точно тях да атакува и то постоянно. Така говорят за него и толкова добре го познават, все едно са първи приятели. Смея да мисля, че ако човек  продължава така да живее, то той никога няма да разбере какво представлява Божият мир. И какъв смисъл тогава имат думите на Христос?    “Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои” (Йоан 14:27). Кога Божият мир ще пази мислите и сърцата ни в Христа Исуса? (Филипяни 4:7). Има нещо объркано в такива вярващи. И най-вероятно това объркване се е случило, понеже са положили достатъчно сили, време и умения да опознаят “дълбините на Сатана”, вместо Божия Син. Всъщност те са попаднали в неговия капан. Тези християни имат нужда да чуят, че има изходен път. Но той е само един и започва с копнежа и решението Христос да бъде техен Господ.    Животът на християнина не е постоянна, денонощна битка със Сатана, както някои човеци си го представят. Всъщност той е нещо много повече – познаване на Бога и пребъдване в Него. Христос ясно казва на вярващите в Тиатир, че няма да налага друг товар на онези, които не следват учението на Езавел и не са положили усилия да опознаят дълбоките работи на Сатана. Изглежда с тези думи Той засвидетелства Своето одобрение. Затова смея да размишлявам в тази посока, че добре е някои неща да не ги знаем и да не се стремим да ги познаваме. А вместо това да използваме благовремието, което ни е дадено, за да опознаем Христос!    “А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия.” Филипяни 2:8