Делата формират сърцето

„Не влизай в пътеката на нечестивите, и не ходи по пътя на лошите. Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини. Защото те не заспиват, ако не сторят зло, и сън ги не хваща, ако не спънат някого.”                    (Притчи 4:14-16)   Ходенето по пътека винаги води до някъде. Животът е сравнен с път, защото всяко действие също ни води до някъде. Това означава, че действието ни променя и прави по-лесно неговото повторение. В крайна сметка става толкова естествено да бъдеш жесток и егоистичен, че нямаш покой, ако не постъпваш себично.   Има една известна сентенция: „Сееш мисъл, жънеш действие. Сееш действие, жънеш навик. Ссееш навик, жънеш характер. Сееш характер, жънеш съдба.”   Съвременните хора смятат, че чувствата определят това, което правим. Следователно те смятат, че е лицемерно да постъпват любящо, ако не се чувстват така. Обаче книгата Притчи ни казва, че действията ни формират нашите чувства. Така че ако не изпитвате любов към някого, не позволявайте това да ви спре.    Действайте любящо и често чувствата ще дойдат. Когато Исус ни казва да обичаме враговете си в Матей 5:43-48, Той няма предвид да изпитваме топли чувства. Христос ни казва да търсим доброто на враговете си, дори с цената на жертва. Затова започнете да вършите действията на любов – тръгнете по този път – и ще видите как сърцето ви се променя.   Помислете за някой човек в живота ви, когото е трудно да обичате. Какви практически неща бихте могли да направите, за да започнете да го обичате в действителност?   Молитва: Господи, чувствата на сърцето ми са толкова непокорни. Научи ме как да наставлявам сърцето си, а не просто да го слушам (Псалми 42:5, 103:1-5). И ми помогни в моето желание да поема отговорност и за него, като обичам и се подчинявам на това, което Ти заповядваш.  Амин.   Превод: Радостин Марчев