ДЕН на БИБЛИЯТА: Не на червената “Библия”

Д-р Теол. Доний К. Донев

Днес е Деня на Библията. Но на коя Библия точно? Нали не на червената “Библия,” която от две-три години насила се налага на евангелските църкви в България?

След две десетилетия с разнообразни издания на Българската Библия, протестантската общност у нас вече разполага с плеяда печатни тиражи. За съжаление сред тях са и някои куриозни издания, като „метъл Библия,“ „екшън Библии,“ „двутекстова” Библия със Стар завет от 1940г и Нов завет набиран от изданието 1937г. В някои пък присъства Нов завет от 1938г. (или 1940) проверен и колиран с печатното издание от 1924г. – определено, стъпка назад в историята на протестантското Ревизираното издание. Особено фрапиращ е случая с един силно фрагментиран български Нов завет, публикуван в библейски програми като e-Sword и Olive Tree и за щастие не достигнал до печат, който съдържа Евангелие според Йоан само до шеста глава.

Всичко това води до едно окончателно объркване в това кой какъв текст е набирал, ревизирал, преправял и издавал. А и самите издатели не публикуват информация по въпроса, защото мнозинството дори не са запазили списък с промените които са правили по Библията.

В този ред на развитие на българските преводи и ревизии на протестантската Библия, стигаме до периода 2005–2015г. в който на евангелската общност в България е представена т.нар. червена „Библия.” Която се явява стъпка назад не просто към черковнославянския прототип, но предявява и конкретна про-руска преводна насоченост. И е наречен червена „Библия” не само заради аления цвят на корицата си, а заради силно изразеното агентурно присъствие на Държавна сигурност сред членовете на преводаческия екип. А от там и директна държавна намеса в текста на Божието Слово. Акт, който дори за православната симбиоза между църква и държава, е сакрално табу.

Въпреки, че отпечатването й е платено от създаденото и спонсорирано от протестантски църкви Библейското дружество, червената „Библия” не е протестантска Библия. В изданията на страниците на софийския университет „Климент Охридски”, тя е ясно посочена като „интерконфесионален превод.” Такъв превод може да бъде постигнат единствено ако богословските различия на участващите вероизповедания се пренебрегнат. Което го прави невъзможен.

На практика, всеки такъв „интерконфесионален превод” в историята се съобразява с преобладаващото богословие в преводаческата комисия – в случая, православното. Това потвърждава и бившия изпълнителен директор на Библейско дружество, Теодор Ангелов (аг. Петров), който казва: „всички библеисти, работещи върху него, са православни богослови. За напред разчитаме Св. Синод да даде одобрението си за новия превод.„

Православната ориентация на червената „Библия” е подробно дискутирана в годишника на Висшия евангелски богословски институт от 2011-2012г., който ни информира за:

• неоправдано от текстовите източници про-руско звучене, като например в Матей 1:1-17 и Матей 2:28
• случаи в които не се превежда, а се интерпретира текста, като например в Тит 3:5
• насилствено наложено православно богословие в превода, като например в Откровение 1:10
• доктринални елементи, които не са в текста на Библията, като например в подзаглавие пред Отровение 13:11

Могат ли тези промени и тенденции в т.нар. „нов превод” на червената „Библия,” да бъдат обяснени с поставените цели и задачи на преводаческата комисия в екип:

• проф. протопрезвитер д-р Николай Шиваров (агент Балкански; Шнайдер),
• проф. д-р Славчо Вълчанов,
• доц. д-р Иван Желев Димитров (СС агент Ангелов),
• д-р Емил Трайчев,
• ст. преподавател Румен Стефанов
• и проф. д-р Светлина Николова – стилист от Кирило-Методиевския център при Българска академия на науките.

Дали за тези промени са спомогнали и представителите на църкви и християнски изповедания у нас, както и научни институти на БАН и филологическите факултети, които участват в прегледа на готовите текстове? Има ли връзка с това, че най-малко трима от комисията и представителите са осветлени агенти на Държавна сигурност, срещу двама се водят съдебни дела за установяване на принадлженост към службите, а мнозина са все още непроверени?

Защо и от кого тогава, червената „Библия” се налага така насилствено като стандарт в евангелските църкви? Каква е целта на една такава църковно-агентурна „симбиоза,” чиято цена е не нещо друго а Божието слово Библията? Етично и християнско би било да се отговори на всички тези въпроси, преди този „нов превод,” отпечатан с протестантски пари, да се продава на протестантските вярващи в България за нова печалба от т.нар. „библейска индустрия“. 

Наскоро, някой почти мимоходом бе споменал, „че църквата в България не е готова за такъв „превод.” Нашата обща молитва е: църквата никога да не бъде готова за един такъв милиционерски подход, който може да се характеризира единствено като червена „Библия.” Защото докато някои подобни издания също имат червени корици, то това е проядено от червено и отвътре.

Затова е важно, кой, как, от къде, под чие влияние и с каква цел превежда Библията. Щом целта на Божието Слово е да достигне всеки човек с посланието за спасение от грях и вечен живот, то никой няма правото да превежда и издава Библията небрежно. А когато цената на едно човешко търсене е толкова висока, нормално е не всеки отговор да бъде задоволителен. И ако отговорите се намират в една сравнително малка книга като Библията, то нашето търсене на истинската Библия не може да бъде просто упражнение по висша схоластика или изследване само по смисъла на богословската екзегетика, а отговор на основните екзистенциални въпроси за човешкото съществуване, смисъла на късия човешки живот и есхатологичната реализация на Божието провидение, конкретно за нашите индивидуални житейски съдби в контекста на вечността. Защото ако без истинска Библия, няма истинска Реформация, то към каква точно „рефорамация“ на личността и църквата ни води червената „Библия“?

Днес е Деня на Библията. Не на червената “Библия!”

Затова, четете Библията! Не червената „Библия.”