Денят на Библията, епохата на Библията, вселената на Библията

Първата неделя на декември се отбелязва в България като Ден на Библията. По този повод е добре да си припомним няколко основни истини за влиянието на Библията в живота ни.   Преди всичко Библията е основното свидетелство за действието на Бога в човешката история. Така този специален Сборник от книги е незаменим учител за това кой е Бог, какъв е Неговият характер и как действа Той. Свещеното Писание е и основното свидетелство за Божия завет с Неговия народ в историята.   Така Свещеното Писание е основното свидетелство коя е Заветната общност на Бога, как изглежда тя и какви са белезите, по които може да бъде разпозната. Доколкото книгите на Библията са утвърдени от колегии, представляващи Заветната общност на Бога, съществува мнението, че Църквата, a по отношение на Стария завет юдейският Синедрион, превъзхождат по авторитет Писанието. Историческата истина ясно свидетелства за това, че представителите на Заветната общност утвърждават наложилите се вече като авторитетни Книги, регламентирайки обективната реалност. Така несъмнено свещеното Писание е авторитетният източник, който дефинира що е Заветна общност, а не обратното.   Днес трудно можем да си представим света преди Свещеното Писание да закваси с мощното си влияние световната култура. Учението на Христос е било непознато. Непознати били и Десетте заповеди, защото преди Христос старозаветната еврейска култура и етика далеч не са широко известни. Днес трудно можем да си представим, но преди Библията да бъде широко разпространена, Десетте заповеди са звучали странно. Хората са се покланяли с готовност на идоли, при това с отвратителен нрав и жестоки дела. Не е имало ежеседмична задължителна и всеобща почивка, и трудът е бил непрестанен. Почитай майка си и баща си, не убивай, не прелюбодействай, не кради, не свидетелствай лъжливо против ближния и не завиждай, далеч не са били основа на обществения морал.   Но без тържеството на Писанието и Проповедта на планината нямаше да работи невидимо през столетията, преобразувайки представите ни за прошката, отношението ни към врага, вътрешния интегритет, приемането на хората около нас с техните несъвършенства и превъзходството на това да живеем в мир и да вършим добро, пред стремежа да господаруваме и максимално да налагаме волята си. Щяхме да живеем в един свят на безправни жени и деца, на жестока социална йерархия и пълно презрение към достойнството на слабия и уязвимия.   В света преди тържеството на Писанието висшето забавление са гладиаторските борби, където обучени роби и професионални убийци се убиват на арените за забавление на тълпите, а на официалните ложи стои елитът, начело с императора. Една значима част от производствената сила са роби, които имат правата на вещ. Изхвърлянето на родените, но нежелани деца, е всеобща практика, а съпружеската вярност непозната концепция. Сексуалната неприкосновеност на децата също.   Без Писанието не бихме имали нито един от моралните ориентири, с които днес дори хората, отхвърлящи всичко свързано с християнството си служат. Френската революция не би имала за девиз: “Свобода, братство, равенство“, защото това са категории, превърнати в ценност под влиянието на Христос. Атеистичният комунизъм не би могъл да претендира за премахване на „експлоатацията на човек от човека“, защото възприемането на всеки човек като ближен нямаше да е привлекателна идея. Благородните идеи за „достойнството на всеки човек“, под които днес се води борбата против дискриминацията на основа полова идентичност, не биха съществували, защото всевъзможните девиации биха били възприемани единствено през призмата на хедонистично забавление и удовлетворяване на страсти.   Всеки упадък на цивилизацията и тържество на разрухата и опустошенията биха били необратими. Разрушаването на Римската империя под напора на прииждащите от север и изток племена нямаше да доведе до Средновековна цивилизация, в която е родена и българската народност. Всяка тиранична власт нямаше да бъде конфронтирана от тихото упование, че дните ѝ са преброени и справедливостта рано или късно ще възтържествува. И всеки нов нашественик, който овладее с меч и ужаси една територия, щеше да започва историята на света от себе си, изличавайки всяка идентичност на победените и покорени общества.    Идеята за гражданско общество щеше да е абсолютно непозната. Макар малцина да си дават сметка, но идеята, че хората могат да са свързани с общност, която е автономна и независима от властта на владетеля, е следствие на общността, която създали и развили през столетията учениците на Христос и за която първо книгата Деяния на апостолите разказва. Рененсансът и хуманизмът са исторически феномени зародени в средата на християнската култура, в опит да бъдат осмислени всички онези напрежения и безпокойства, които радикалното учение на Христос носи.   Другите съвременни цивилизации също щяха да са различни. Ислямът нямаше изобщо да съществува, защото е конструиран върху историята на Стария и Новия завет, достигнала до арабите благодарение на широкото разпространение на християнството. Зная, че тук някои ще се усмихнат, но не бих се обзаложил, че на негово място щеше да има нещо по-добро. И като говорим изобщо за „добро“, да не  забравяме, че без Писанието бихме имали съвсем различни критерии за добро.   Обширните територии на Африка и Америка щяха да бъдат неизбежно колонизирани, но от сили, които имат етиката примерно на Вавилонската и Асирийската империи. Проблемът с правата на колонизираните туземци нямаше да са повод за обществено безпокойство, спорове и морални дилеми, довели в крайна сметка до идеята за равноправие на всички народи, а източник на забавление, безсрамна експлоатация и тотално изтребление. Презокеанската търговия с роби и каучуковите плантации в белгийско Конго щяха да са модели за гордост и подражание, а не поводи за исторически срам и покаяние.   Но всички тези промени, протичащи на приливи и отливи, прекъсвани от изригвания на безумие и ужасяващо пропадане в тъмнините на човешката разрушителна страст, далеч не отразяват така ясно и видимо Бога на Писанието, както милионите променени животи на хората, които са го срещнали лично през последните две хилядолетия.   И така, Свещеното Писание мощно работи през историята. Днес е времето да работи през живота и съдбата на нашето поколение, през моя и твоя живот.