Дилеми и лоялност

Всеки ден правим своя избор, всеки ден ставаме свидетели на собствените си дилеми и виждаме личната ни лоялност. От изключителна важност в тези избори са нашите вярвания и убеждения. Къде точно стоят закотвени те и към какво се чувстваме осъзнато и истински лоялни?    За много хора това е семейството, неговият изконен център е важен за нашето развитие. Всяка „объркана” крачка на родителя дава отражение върху мислите и развитието на детето, което ще се превърне в зрял човек. Тежестта на родителството е дилема, пред която сме изправени независимо дали го разбираме или не. Бих казала, че точно същата тежест носят тези, които са работодатели и отговарят за развитието и живота на други хора, както и за финансовото благоденствие в семействата им.    От друга страна децата в семейството носят своята отговорност за лоялност към родители и род, което обаче почти не може да бъде осъзнато … докато самите те не станат на нужната зряла възраст. Точно така стои и въпросът със служители и работници, които се въртят в омагьосания кръг на недоволства и безпокойства, когато не са открили точното си място за реализация. Лоялността им към този, който им дава работа е нещо,  което те може и никога да не разберат, ако са вторачени само в „паничката” на другия и следват погрешни принципи.   Същият пример би могъл да бъде даден във всяка една сфера на живота ни – приятелството, съпружеството, интимността и така нататък. Как да разбираме лоялността, която е отредена да бъде спазвана от нас?    Този въпрос има еднозначен отговор и той е – чрез Божиите наставления и норми, които са утвърдени, чрез дадените ни два основни закона. Любов и зачитане на Единствения ни Отец, като наш Господ и Любов към другия, точно колкото към себе си! Ако правилно разбираме и можем просветено да утвърждаваме тези истини като лични вярвания ние ще следваме една чиста съвест, която не би ни подвела. Разбирането за Истинската лоялност е дълбоко втъкано в основата, върху която сами изтъкаваме нишка по нишка принципите си в живота. Всяка добре разбрана (от нас самите) и отстоявана лоялност ни дава увереност и духовна сила в решаването на всяка ежедневна дилема. Тази сила е неоспорима и носи най-голямата власт в живота!   Дилемите и лоялността, които имат роля в живота ни са плод на нашата просветена вяра. Те ще бъдат наши непоклатими устои, когато Стожерът, Бог единствен Водител, може да ни осветли в колебливите ни дни. Нищо не е по-просто от това да следваме стриктно принципите си, когато правилно сме ги изградили в лоялност и чест. Тези принципи доказват своята ефективност и успешност в злободневието и в радостта ни, изграждайки ни в духовен напредък. Тяхната неизменност ще бъде опората в решаването на дилемите ни.   Библията ни показва множество примери за лоялни хора. Техните истории могат да ни окуражат и вдъхновят в обикновения ни живот. Един млад „религиозен последовател” Данаил, който е „поканен” в плен на Вавилонския цар ни показва с изключителна убедителност принципите на вярата си. Неговите избори са като железни колове, забити в каменна основа. Той отстоява да запази вярата си в Бога, независимо че Ерусалим пада под властта на Вавилонския цар; да бъде негов съветник, независимо от неразбирането на решението му от собствения му народ; отстояването на принципа, дори в най-малкото, да отхвърли изключително богата и питателна храна, което обаче е разрез с религиозните му убеждения. Всъщност тези избори на все още младия Данаил не са дилеми за него – те са шанс да покаже своята лоялност и безгранична вярност към Бога, Който е избрал да следва!   Тази сила и убеденост могат да бъдат дълбоко вкоренени в сърцата ни само когато имаме лично познанство и близост с Господ. Той е Този, Който ще поддържа огъня на вярата ни в нас. Бог е Този, Който ще ни вади от огньовете на светските ни пожари. Той е Който ще даде мъдрост и ловкост в словата ни, когато сме под натиск и се нуждаем от тях. Този неоспорим факт би трябвало да избледнява всяко колебание в сърцата ни за лоялност към Единствения, Вездесъщ наш Господ!  Къде е днес дилемата ни? В какво сме фокусирали своята лоялност ? Можем ли да спрем за миг и да се огледаме преди да продължим да следваме многоцветните и многообразни лъскави, но измамливи фокуси от света?!