Доверие и любов

„О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, да ме покриеше догде премине гневът Ти, да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми. Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.”                                        (Йов 14:13-15)   Противно на това, което всички знаят до този момент, Йов се надява на възкресение. „Ако някой умре, ще оживее ли ?” Той моли, след като Бог го положи в гроба, да си спомни за него и да го обнови. Защо Йов има такава надежда? Отговорът е: „Ти ще пожелаеш делото на ръцете Си”. Думата „пожелавам” означава любовен копнеж. Йов казва: „Знам, че ме обичаш, и вярвам, че любовта Ти е толкова силна, че няма да ме оставиш мъртъв. Това е моята надежда.”   Ако Йов е знаел достатъчно за Божията любов, за да Му се довери в страданието, колко повече трябва да знаем ние? Имаме доказателство, че Исус няма да позволи дори смъртта и адът да застанат между нас и Него, дори ако това означава, че трябва да понесе безкрайно страдание заради нас. И, разбира се, имаме изричното обещание за възкресението. Знаем, че Той копнее за нас с любов и че е всемогъщ. Можем да Му се доверим.   Доверявате ли се на Исус, че Той ще ви спаси от страданията или в този свят или от другата страна на гроба, чрез възкресението?   Молитва: Господи, когато чувам в Твоето Слово, че Ти копнееш за мен с любов, това ме кара да копнея за Теб. Ти копнееше за мен толкова много, че беше готов да отидеш в дълбините и да умреш, за да мога аз да живея. Това ме прави способен да понеса това, което трябва да направя за Теб, без да се оплаквам. Амин.   Превод: Радостин Марчев