ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК II-a

Четиво с продължение…
ДУХ ДУША И ТЯЛО
Част a

СВЯТИЯТ ДУХ И ДУХЪТ НА ВЯРВАЩИЯ

„А Сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата, и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос“ 1Сол.5:23

Вярващите днес се нуждаят от повече познания относно човешкия дух и неговата функция. Много от тях не знаят, че освен разум, емоции и воля, притежават и дух. Дори след като разберат, че човекът има и дух, те или отъждествяват духа със собствените си разум, воля и емоции, или се чудят къде е разположен той. Това невежество не е никак безобидно. Поради него вярващите не знаят как да работят в съдружие с Бога, как да се контролират и как да се борят срещу Сатана, тъй като и трите неща изискват активното действие на човешкия дух.

Най-важното нещо, което вярващият трябва да знае е, че освен мислите, познанията и въображението, свързани с разума; чувствата, желанията и любовта, свързани с неговата емоционалност; освен идеите, мненията и решимостта, свързани с волята, той притежава и дух, който се намира в дълбините на неговото същество, по-дълбоко от разума, емоциите и волята. Вярващият трябва да знае, че притежава дух; да се научи да разпознава трептенията на своя дух, да разбере как действа той, каква е силата му и как функционира. Само по този начин ще бъде в състояние да разбере как да ходи по дух, а не по плътската душа или направо по плът.

При неновородения човек духът и душата са слети ведно. Той усеща само чувствата на душата, които са силни и могъщи, но няма представа за съществуването на духа, който е закърнял, в латентно състояние. Това невежество по отношение на духа, което е било факт още докато е бил грешник, продължава дори и след като се е обърнал към вярата. Макар и с оживотворен дух и макар да има известен опит в победата над „плътските неща“, вярващият ходи ту по дух, ту по душа. Той не знае какво изисква духът, как влиза в действие духът и как да го подхранва. Не знае как да разпознава раздвижването на духа и колко е важно това. Ето защо той потиска живота на духа и оставя естественият живот на душата да ръководи съществуването му. Това е много сериозен проблем, който не може да бъде обхванат от въображението на вярващия. Има вярващи, които искрено търсят no-висши и по-дълбоки духовни преживявания. След като видят, че могат да побеждават греха, те повече не вървят напред, защото не познават действието на своя дух. Вместо това се заемат да трупат „духовни и библейски знания“ по рационален път; търсят Божието присъствие чрез чувствата си, стремейки се към онова познато парещо вълнение; и повечето пъти живеят и ходят според собствената си воля. По този начин вярващите се заблуждават и предават прекалено голямо значение на собствения си (душевен) опит, като се мислят за извънредно духовни. Това подхранва обилно живота на „егото“ (душата) им. Те смятат, че преживяванията им са на здрава духовна основа, а това спира напредъка им по пътя на духа. Ето защо Божиите чада би трябвало да се смирят пред Бога, да се подчинят изцяло на Святия Дух и библейските принципи, и постепенно да развият усет към функциите и действието на своя дух, за да могат да ходят по дух.

Цитат от „ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК“
– том втори, автор Уочман Ни

Очаквайте продължение…