ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК II-в

Четиво с продължение…
ДУХ ДУША И ТЯЛО
Част-в

Когато грешникът повярва в Господ Исус Христос, той се новоражда. Бог му дава Своя Собствен несътворен живот, за да съживи неговия човешки дух. Новорождението на грешника се извършва на духовно ниво. Бог винаги действа в човека отвътре навън – от сърцевината към повърхността, за разлика от Сатана, който действа отвън навътре. Целта на Бога е първо да вдъхне живот на закърнелия човешки дух (при което човекът да получи Божия живот, да се възстанови връзката му със Създателя) и да го регенерира, да го възроди. От там вече Бог разгръща действието Си, обхващайки душата и тялото.
При новорождението човекът от една страна получава нов дух, а от друга старият му дух е възкресен. По повод новорождението Езекиил (36:26) казва: „И нов дух ще вложа вътре във вас“, а

Йоан (3:6) казва: Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух“. „Духът“, споменат в тези два стиха, се отнася за Божия Собствен живот, защото това не е духът, който първоначално е бил вложен в нас, а онзи дух, който ни се дава от Бога в момента на новорождението. Този нов живот е „Божествен“ (1 Петр. 1:4) и „не може да съгрешава“ (1 Йоан 3:9). Духът, който е бил вложен първоначално в човека, макар и да е съживен, пак може да се омърси (2Кор. 7:1) и трябва да се освещава (I Сол. 5:23).
Когато Божественият живот (наречен още АДухът“) се влее в закърнелия човешки дух, той го съживява. Преди нашият дух е бил „странен на живота от Бога“ (Еф. 4:18), а сега е оживотворен. Следователно „тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата“(Римл. 8:10). В Адам сме изгубили своя дух, който е за- мъртвял; при новорождението получаваме съживен същия този дух. Освен изгубеното в Адам обаче, заедно с Божествения живот ние получаваме и един нов дух, който Адам никога не е притежавал.

Осъзнавайки това, ние разбираме каква суета всъщност са стремежът към себеусъвършенстване, призивите към добро, съживление, покаяние и т.н. Колкото и да се старае, човекът не може да съживи своя дух, нито може чрез собствени усилия да получи „нов дух“. Колкото и да се усъвършенства, мъртвото си остава мъртво. Колкото и да се обновява, старото си остава старо. Ако човек не получи нов живот отгоре, колкото и прилежно да изучава религията и да прилага моралните й норми в живота си, той няма да успее да съживи и обнови духа си. Само новият Божи Дух може да възкреси стария човешки дух. Онези, които искат да съживят своя дух, но не получават новия, животворящ Божи Дух, ще си останат мъртви завинаги. Неновороденият човек няма абсолютно нищо общо с Христа (Римл. 8:9); ето защо всеки така наречен вярващ би трябвало да се запита дали е претърпял новорождение. Само онези, които получат Божия вечен живот, са Божии чада. Да сме Негови чада, а да не сме родени от Него е абсурдно.

Цитат от „ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК“
– том втори, автор Уочман Ни

Очаквайте продължение…