ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК, том I – 2

Четиво с продължение…
ДУХ ДУША И ТЯЛО
Част 2

ДУ­ША­ТА

            Ос­вен дух, пос­ред­с­т­вом кой­то чо­век мо­же да об­щу­ва с Бо­га и да Му се пок­ла­ня, той (чо­ве­кът) има и ду­ша. Ду­ша­та включ­ва съз­на­ни­ето. Под дейс­т­ви­ето на ду­ша­та чо­век осъз­на­ва сво­ето съ­щес­т­ву­ва­не. Ду­ша­та е сър­це­ви­на­та на на­ша­та лич­ност. Ду­ша­та включ­ва всич­ко оно­ва, ко­ето пра­ви чо­ве­ка имен­но чо­век: ра­зум, мис­ли, иде­али, лю­бов, емо­ци­и, во­ля, спо­соб­ност да пре­це­ня­ва, спо­соб­ност да из­би­ра, да ре­ша­ва и т. н. – всич­ко то­ва са ха­рак­те­рис­ти­ки на ду­ша­та.

            Ве­че ка­зах­ме по-ра­но, че ду­хът и тя­ло­то се сли­ват в ду­ша­та, ко­ято на свой ред об­ра­зу­ва на­ша­та лич­ност. Имен­но по­ра­ди то­ва Биб­ли­ята по­ня­ко­га на­ри­ча чо­ве­ка прос­то “ду­ша”, ся­каш чо­век при­те­жа­ва са­мо ду­ша. Нап­ри­мер, ко­га­то Яков от­веж­да ця­ло­то си се­мейс­т­во в Еги­пет, в Биб­ли­ята е ка­за­но, че “всич­ки­те от Яко­во­вия дом, ко­ито дойдо­ха в Еги­пет, бя­ха се­дем­де­сет ду­ши” (Бит. 46:27). Слу­ча­ите, ко­га­то в Биб­ли­ята на ори­ги­нал­ния език чо­ве­кът е на­ре­чен “ду­ша”, са мно­гоб­ройни, за­що­то се­да­ли­ще­то на лич­нос­т­та на чо­ве­ка е не­го­ва­та ду­ша. Да опоз­на­еш лич­нос­т­та на да­ден чо­век, оз­на­ча­ва да опоз­на­еш са­мия не­го. По­ве­де­ни­ето на чо­ве­ка се ръ­ко­во­ди от не­го­ва­та лич­ност. Съ­щес­т­ву­ва­не­то на чо­ве­ка, не­го­ви­те ха­рак­тер­ни чер­ти и жи­вот – всич­ко то­ва про­из­ли­за от не­го­ва­та ду­ша. И по­ра­ди то­ва Биб­ли­ята на­ри­ча чо­ве­ка “ду­ша”.

            Три са ос­нов­ни­те бе­ле­зи на човешката личност: во­ля, ра­зум и емо­ции – те със­тав­ля­ват ос­нов­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на не­го­ва­та лич­ност. Бла­го­да­ре­ние на во­ля­та взе­ма­ме ре­ше­ни­я, в нея се изя­вя­ва спо­соб­нос­т­та ни да из­би­ра­ме. Тя из­ра­зя­ва на­ше­то же­ла­ние или не­же­ла­ни­е: “ние ис­ка­ме” или “не ис­ка­ме” и сле­до­ва­тел­но “ще нап­ра­вим” или “ня­ма да нап­ра­вим”. Без та­зи си спо­соб­ност чо­век би бил прос­то един ро­бот.

            Ра­зу­мът е оръ­ди­ето на на­ше­то мис­ле­не – на­ши­ят ум, ин­те­лект. От не­го про­из­ли­зат мъд­рос­т­та, зна­ни­ето и спо­соб­нос­т­та да раз­съж­да­ва­ме. Без ра­зум чо­ве­кът би бил на­пъл­но сла­бо­умен.

            Чув­с­т­ва­та – лю­бов­та, ом­ра­за­та, са свър­за­ни с на­ша­та емо­ци­онал­ност. Ние мо­жем да про­явя­ва­ме лю­бов или не­на­вист, да се чув­с­т­ва­ме ра­дос­т­ни, тъж­ни или щас­т­ли­ви. Вся­ка лип­са на емо­ция пра­ви чо­ве­ка без­чув­с­т­вен ка­то дър­во или ка­мък.

…

ДУ­ШЕВ­НИ­ЯТ ЖИ­ВОТ

            Ня­кои бо­гос­ло­ви по­соч­ват, че в Биб­ли­ята ду­ма­та “жи­вот” е из­ра­зе­на на гръц­ки език с три раз­лич­ни ду­ми: 1) “би­ос”, 2) “пси­хе” и 3) “зое”. И три­те ду­ми оз­на­ча­ват жи­вот, но раз­ли­чен. “Би­ос”, нап­ри­мер, оз­на­ча­ва “фи­зи­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не”. Та­зи ду­ма нашият Господ е из­пол­з­вал, ко­га­то е пох­ва­лил вдо­ви­ца­та, ос­та­ви­ла в сък­ро­вищ­ни­ца­та на хра­ма всич­ки­те па­ри, ко­ито е има­ла (Лу­ка 21:4). “Зое” – то­ва е най-вис­ша­та фор­ма на жи­вот: жи­во­тът на ду­ха. Все­ки път, ко­га­то в Биб­ли­ята се го­во­ри за ве­чен жи­вот, се из­пол­з­ва та­зи ду­ма. “Пси­хе” е ес­тес­т­ве­ни­ят, при­род­ни­ят жи­вот на чо­ве­ка, или не­го­ва­та ду­ша. В Биб­ли­ята се упот­ре­бя­ва то­зи тер­мин, ко­га­то ста­ва ду­ма за чо­веш­кия жи­вот.

            Тук след­ва да от­бе­ле­жим, че ду­ми­те “ду­ша” и “ду­ше­вен жи­вот” в ори­ги­на­ла на Биб­ли­ята са из­ра­зе­ни с ед­на и съ­ща ду­ма. В Ста­рия за­вет ста­ро­ев­рейс­ка­та ду­ма “ду­ша” – “не­фес” – се упот­ре­бя­ва и за “ду­ше­вен жи­вот”. Новият завет използва гръцката дума “психе” за “душа” и “душевен живот”. От­тук мо­жем да зак­лю­чим, че “ду­ша­та” не е са­мо един от три­те еле­мен­та на чо­ве­ка, но е и не­го­ви­ят жи­вот, не­го­ви­ят при­ро­ден жи­вот. Чес­то в Биб­ли­ята ду­ма­та “ду­ша” се пре­веж­да с ду­ма­та “жи­вот”.

            “Ме­со, оба­че, с жи­во­та му, то­ест с кръв­та му, да не яде­те” (Бит. 9:4).

            “За­що­то жи­во­та на тя­ло­то е в кръв­та” (Лев. 17:11).

            Думата “живот” в тези цитати е “душа” в оригиналния текст. Тя е един от еле­мен­ти­те, със­та­вя­щи чо­ве­ка. “Ду­шев­ни­ят жи­вот” – то­ва е ес­тес­т­ве­ни­ят, при­род­ни­ят жи­вот на чо­ве­ка, кой­то го пра­ви да съ­щес­т­ву­ва, и кой­то го ожи­вот­во­ря­ва. То­ва е он­зи жи­вот, чрез кой­то чо­век е жив в мо­мен­та; она­зи си­ла, чрез ко­ято чо­ве­кът е имен­но та­къв, ка­къв­то е. По­не­же Биб­ли­ята из­пол­з­ва ду­ми­те “не­фес” и “пси­хе” как­то за ду­ша­та, та­ка и за жи­во­та на чо­ве­ка, на нас ни ста­ва яс­но, че те­зи две по­ня­ти­я, ма­кар и да се раз­ли­ча­ват, са не­от­де­ли­ми ед­но от дру­го, мо­же да се ка­же си­но­ним­ни. Те се раз­ли­ча­ват до­тол­ко­ва, до­кол­ко­то по­ня­ко­га “пси­хе” (нап­ри­мер) тряб­ва да се пре­ве­де или с ду­ма­та “ду­ша” или с ду­ма­та “жи­вот”. В та­ки­ва слу­чаи ед­но­то не тряб­ва да се за­ме­ня с дру­го­то. И все пак те са не­де­ли­ми, за­що­то аб­со­лют­но съ­вър­ше­но се съ­еди­ня­ват в чо­ве­ка. Чо­век без ду­ша не мо­же да жи­ве­е. В Биб­ли­ята ни­къ­де не се каз­ва, че чо­ве­кът има жи­вот не­за­ви­си­мо от ду­ша­та. Жи­во­тът на чо­ве­ка – то­ва е не­го­ва­та ду­ша, про­ник­ва­ща през ця­ло­то му тя­ло. Съ­еди­не­на с тя­ло­то, ду­ша­та пред­с­тав­ля­ва жи­во­тът на чо­ве­ка. Жи­во­тът – то­ва е фе­но­мен на ду­ша­та. Биб­ли­ята счи­та се­гаш­но­то тя­ло на чо­ве­ка за “ду­шев­но тя­ло” – (I Кор. 15:44), за­що­то жи­во­тът на зем­но­то чо­веш­ко тя­ло е животът на душата. Жи­во­тът на чо­ве­ка е прос­то из­раз на съ­че­та­ва­не­то на не­го­ва­та ум­с­т­ве­на, емо­ци­онал­на и во­ле­ва енер­ги­я. Ду­шев­ни­ят жи­вот – то­ва е ес­тес­т­ве­ни­ят жи­вот на чо­ве­ка в плът­та.

            Осо­бе­но важ­но е да се приз­на­е, че ду­ша­та е жи­во­тът на чо­ве­ка, за­що­то то­зи факт иг­рае важ­на ро­ля при фор­ми­ра­не­то на хрис­ти­яни­те – ду­хов­ни ли да бъ­дат или ду­шев­ни. Точ­но то­зи въп­рос ще раз­г­ле­да­ме по-на­та­тък.

Цитат от „ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК“
– том първи, автор Уочман Ни

Очаквайте продължение…