Джордж Барна: Революция

През 2005 дългогодишният изследовател на църквите в Америка, Джордж Барна, публикува новата си книга с заглавие „Революция”. Барна е известен като обективен критик и общестевен анализатор не само в църковните среди. Основаната от него и съдружниците му компания за PR и църковен мениджмънт Барна Груп, вече години наред публикува редовен бюлетин с анализи на множеството анкетни резултати, които са събирани от църкви и парацърковни общества. Самият Барна е предпочитан говорител на християнски и секулярни образователни институции. Широката му публицистична дейност се основава на изследването на големи групи от църковни общества и служители, и на практика предвижда и предлага адекватни решения на редица църковни проблеми и процеси преди те да се случат. Такива бяха книгите му, разглеждащи бъдещето на американското семейство и маркетинговият метод за църковен растеж.

През последните две години, книгата на Барна обаче получи критика от множество пастори, църкви и деноминации, тъй като разглежда една нарастваща проблематика, която започва да заема централно място в църковния живот. „Революция” започва с критичните, но лоялни въпроси: „Уморени ли сте от ходене на църква?”, „Знаете ли своето място в живота и служението на църквата?”, „Мотивира ли достатъчно локалната църква вашето духовно развитие?” След което книгата предлага своята теза: „Християнският живот продължава дори извън стените на църквата.”

Според Барна, животът в локалната църква е започнал да губи своя позитивен ефект върху вярващите още в края на миналия век. Емоционалните съживителни събрания са останали в периода 1950-1960 г. Времето на надденоминационните църкви и служение е отдавна отминало през 1970-те. През 1980-те локалните църкви започват своя дълъг преход към един нов и непознат за тях свят, който започва с острото противоречие между постмодернизма и йерархичното структуриране в лидерството, практиката и дори богословието. Самия процес на „ходене на църква” престава да мотивира индивидуалния вярващ и след няколко опита да открие мястото си в църковния живот на една, две или повече църкви, той/тя просто престават да посещават църковните събрания или ги заменя с подходяща алтернатива.

Барна отбелязва съществуването на четири постмодерни модела за църква: традиционна локална църква с редовна членска маса, домашна или клетъчна група, семейно общение и не на последно място „кибер”- църквата. Тези модели спомагат за анализ на събраните резулатати, според които повечето вярващи в традиционния църковен модел, прекарват време на общение с Бога само по време на богослужение, но не и извън него. Същевременно, само един на всеки пет вярващи чувства общение по време на богослужение, а повече от 50% не са прекарали време в общение с Бога през последната година. По-малко от 25% очакват Бог да получи нещо от процеса на духовно общение, докато само един на всеки 7 има взаимоотношение с друг(и) вярващ(и) с цел лична отчетност и интегритет.
Според Барна, постмодерният вярващ спира да ходи на църква, защото вижда себе си като участник е едно духовно пътуване, което продължава цял живот, а не само около час неделя сутрин. Това се определя и от личната и честна преценка на вярващия кое е и кое не е истинското в църква. Същевременно, църквите са изплашени от собствената си неадекватност да разберат и да служат в контекста на тази нова вълна и я отричат като небиблейска, въпреки че ясно осъзнават, че тя рефлектира собствената им идентичност (или още по-често нейната неосъзната криза). Барна заявява, че Християнството не може да бъде спряно дори от стените и структурите на … църквата.

Постмодерния модел привлича вярващите, защото в него не важи кого познаваш (асоциация с дадена личност или общество), а кой си всъщност (идентичност). Това е и притегателната сила на постмодерната църква. Тя е общество, което обръща внимание на идентичността, личността, уменията и мнението на индивидуалния вярващ. В нейния контекст човек не е просто номер, бройка или член, а личност, която е от значение.

Барна търси причината за това във високия професионализъм изискван от постмодерното обществото, който различава вярващите от техните предшественици от миналия век и диктува нарастващото им желание да участват в църковния живот не само като членска маса, а със своите познания и своя личен и професионален опит. Това определя и желанието на повечето анкетирани да се включат активно в конкретно служение, където да са практически полезни със своите умения. За съжаление, много от тях, не намират контекст, в който да го направят и се чувстват неползотворни и изолирани от дейността на църквата.

Барна анализира тези процеси и ги конкретизира в седем желания на постмодерния вярващ, определящи седемте промени, които традиционна църква трябва да предприеме, за да задоволи това търсене. Тези седем желания са:
(1) продължително и интимно общение с Бога
(2) разговори и взаимоотношения, основани на вярата
(3) целенасочен духовен растеж
(4) мотивирано участие в служение
(5) резултатно и отчетно инвестиране на ресурси
(6) духовно заветно приятелство
(7) вяра в семействто

Барна определя ключа за постигане на тези цели като духовна трансформация, която заема място в живота на индивидуалния вярващ и на църквата. Той определя трансформацията като „значителна промяна или пробив в духовния живот на вярващ или църковно движение”. Според него, процесът на трансформация се поражда в мини-движения извън стените на църквата, които не са задължително пара-църковни (с директно влияние в или от страна на организираната църква). Разпространението на тези мини-трансформации в живота на вярващите Барна нарича духовна „Революция”.

Пет са причините за успеха на духовната революция и способността й да замести ролята на традиционната деноминационна църква:
(1) личната вяра става главен приоритет и фокус на християнския живот
(2) вярата е източник на истински, библейски взаимоотношения
(3) радостта от резултатите на трансформацията прераства в лична мотивация
(4) вярата дава ясна визия у индивидуалния вярващ и целенасоченост на групата, към която той/тя се чувства принадлежен
(5) вярата създава място и атмосфера за персонален живот, който е основан на вярата чрез продължителен и практически фокус върху молитва, поклонение, музика и формира един нов християнски мироглед

Тези процеси гарантират успеха на духовната революция и я правят духовно преживяване, предпочитано пред монотонността на ежеседмичните църковни посещения. Епицентърът на духовни взаимоотношения преминава от църковната сграда или деноминационната институция в личната, свръхестествена промяна у човека.

Нужно е да се отбележи, разбира се, че представените анализи и заключения са резултат от едно дългогодишно проучване в контекста на Северна Америка. Процесите, които те отразяват обаче, носят не културно-етнически, а чисто вътрешноцърковни характеристики. Тогава, много вероятно е с навлизането на постмодернизма, те да имат своето проявление и в българския църковен контекст. А това, само по себе си, би било доказателство за тезата на Барна, че светът е обхванат от нова християнска „Революция”.