Единение с Христос

Да бъдеш истински христоцентричен винаги означава да бъдеш и истински центриран върху Троицата. Всеки, който получава спасението, описано в Новия завет, е спасен чрез свързване с въплътената, изкупваща втора личност на Троицата. Но когато продължим нататък, разширявайки своето разбиране за спасението, ние трябва да пазим пълния обхват на спасението. Когато достигнем до сотериологията, учението за спасението, има един водораздел, който определя някои хора като един вид вярващи, а други като различен вид. Водоразделът е тринитарното разбиране за единението с Христос.   Новозаветната идея за спасение е, че Бог се отнася към нас посредством отношението Си към Исус: животът, смъртта и възкресението на Христос са мястото, където Бог Отец работи с човешката природа, за да я спаси, да премахне решително греха и да излее Своя Дух без мяра. Тогава и там Бог и човек са тясно свързани и се справят с трудностите, които заплашват да прекъснат тяхното заветно общение. В Христос Бог е бил толкова решително активен и присъстсващ, че веднъж и завинаги цялата втора част от завета е била спазена: „Аз ще бъда ваш Бог и вие ще бъдете Мои люде”. Всичко това се случва в живота, смъртта и възкресението на Исус Христос.   Тъй като спасението е изцяло извършено в живота на Исус нашето спасение е въпрос на единение с Него или както Павел се изразява кратко, да бъдем „в Христос”. Бог спасява хората чрез две стъпк: (1) осъществява спасението в Христос и (2) поставя хората в Христос. Както Павел казва в 1 Коринтяни 1:30 „заради Него вие сте в Христос Исус”, което може да се преведе и като: „заради Божието дело вие сте в Христос” или „от Него вие сте в Христос Исус”. Този факт на единение с Христос е сърцето на християнската сотериология. Жан Калвин изразява това по един класически начин когато, след като подробно е разгледал Божието дело в Христос, започва третата книга на свите Институти със следните думи:           „Сега трябва да видим по какъв начин влизаме в притежание на благословенията, които Бог е дарил на Своя единороден Син, не за Негова лична употреба, а за да обогати бедните и нуждаещите се. И първото нещо, което трябва да обърнем внимание, е, че докато сме без Христос и сме отделени от Него, нищо от това, което Той пострада и направи за спасението на човешкия род, не е от никаква полза за нас. За да ни предаде благословенията, които е получил от Бащата, Той трябва да стане наш и да обитава в нас. Затова е наречен наша Глава и първороден между много братя, докато от друга страна се казва, че ние сме присадени в Него и облечени в Него, и както казах, това, което Той притежава, не е нищо за нас, докато не станем едно с Него.”   Забележете тринитарните контури тук: Отец поставя всички благословения на спасението във въплътения Син и Духът ни свързва с тях. Не е достатъчно да кажем, че вярата ни свързва с облагите на Христос, понеже ние трябва „ да се изкачим по-високо и да изследваме тайната енергия на Духа, чрез която ние се наслаждаваме на Христос и на всички Негови благословения”.   Спасението започва и свършва в единението с Христос и всички благословения на спасението текат естествено от това единение. Това би трябвало да е позната територия за всеки, който разбира благовестието. Но тринитарната форма на това приложение на изкуплението ни предпазва от множество грешки. Преди всичко тя поставя спасителния живот на Христос в делото на Отца и Духа и по този начин не ни позволява да изпаднем в един фалшив христоцентризъм, който едновременно забравя за Отца и пренебрегва Духа. Но тя също така ни пази да не се плъзнем към две погрешни разбирания за спасението.   Погрешна сотериология тип А: вместо да свеждат всичко до живота, смъртта и възкресението на Исус Христос някои хора мислят за спасението като за една тук и сега среща, при която те викат към някаква по-висша сила, която чува викът им и ги избавя. По-висшата сила е Исус и Той ги обича. Как това настоящо избавление е свързано с живота на Исус в миналото? В най-добрият случай тази сотериология мисли за миналите събития като за една трансакция, която дава на Христос правото или способностите да спасява в настоящето, вероятно уреждайки дълга с Бога. Ударението на тази сотериология е върху емоционалното отношение на тази присъстваща висша сила към вярващия: „Исус ме обича”.   Един начин да видим разликата между тази и библейската сотериология е като мислим за начина, по който Павел говори за любовта на Исус към вярващия. „Съразпнах се с Христа и животът, който сега не живея аз, а Христос живее в мен. И живота, кото сега живея го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си за мен.” (Галатяни 2:20). Сотериологията на настоящата среща казва: „Исус ме обича” в сегашно време, но Павел поставя всичко в миналото време в израза „Исус ме обикна”. Сотериолията на настоящото време (подобно на всички погрешни  християнски сотериологични погрешни разбирания) е влудяващо близка до истината: ние наистина викаме към могъщия и присъстващия Исус, Който наистина ни обича и ще ни спаси тук и сега. Но Той ни спасява сега и ни обича сега, понеже е същият вчера и днес, и понеже Бог Свети Дух ни поставя в това, което Бог Отец е извършил; в Христос, така че ние отиваме на кръста и излизаме от гроба в Него. Галилея, Гетсимания и Голгота не са просто далечни събития в миналата биография на нашия настощ Спасител. Христос присъства в нас чрез Духа, в силата на това завършено дело и нашето сапсение има формата на смърт и възкресение с Него.   Това ни води до погрешната сотериология тип Б: Този начин да виждаме спасението се фокусира върху откриването на правилната църква с правилните тайнства. Исус е започнал една духовна организация, която все още съществува и тя отслужва водно кръщение и Господна трапеза с хляб и вино. Откриването на тази църква сред множеството възможности и влизането в контакт с правилните тайнства е най-важното. За тази сотериология може да се каже по-малко понеже нейната неадекватност е по-очевидна. Тя е класическия случай на сакраментална опашка гонена от сакраменталното куче: ако това е начинът, по който тайнствата са от значение тогава нищо друго не е от значение и не съществува учение за спасението, което да не е идентично с откриването на правилните тайнства. Това заслужава да бъде казано понеже успява да подчертае това, което сотерилогията на настоящия момент пропуска, а имено вързката със спасяващия живот на Христос.   Това, което е толкова разочароващо за тази погрешна сотериология е, че тя е  обсебена от опипване и вкусване на определените от Христос ритуали, самият смисъл на които е единението с Христос: водното кръщение означава погребване и възкресение с Христос, хлябът и виното означават действително причастие с тялото и кръвта на Христос вместо умствено съгласие с факти за Него. Въпреки това тези символи могат много лесно да станат прозрачни и да започнат да означават самите себе си вместо нещата, които обозначават. Хората, които се подхлъзват в тази сотериологическа грешка са много близо (в много случаи много по-близо отколкото предишната сотериология, която описахме) до разбирането за единението с Христсо. Всъщност те разпознават формата, но грешат относно съдържанието.   Правилната сотериология поизлиза от един христоцентризъм, който не противоречи на тринитарния фокус. Тук има две движения или траектории, които трябва да имаме предвид: едното е умирането и възкръсването с Христос, нашата смърт и оживяване чрез идентифицирането ни с Неговата смърт и възкресение. Това е христоцентричният фокус. Второто движение е дългата линия, която сочи как ние сме спасени, когато Бог Дух ни съединява с това, което Бог Отец е извършил в живота на Бог Син. Това е тринитарният фокус. Той е основан върху тринитарната форма на икономията на спасението. Това е хоризонтът, спрямо който ние трябва да разберем спасението в Христос. Погрешните сотериологии могат да бъдат преодолени посредством една христоцентрична перспектива, която не забравя Отца и не пренебрегва Духа. Дано очите на сърцата ни да се отворят, за да можем да видим Божията сила спрямо нас, вярващите, според силата, с която Той е подействал в Христос, когато Го е възклресил от мъртвите и Го е поставил до десницата Си (Еф. 1:18-21).   Превод: Радостин Марчев