Единодушно в постоянна молитва

Единодушно в постоянна молитва И когато влязоха в града, се качиха в горната стая, където пребиваваха – Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов. Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва и моление с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята му (Деяния на апостолите, 1:13,14). Току що апостолите са се разделили с Исус, който преди да се възнесе в небесата заръчва на апостолите „да не напускат Ерусалим, а да чакат обещанието от Отца, за което, каза Той, чухте от Мен. Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Свети Дух не след много дни” (Д.А. 1:4,5). В днешно време това Божие обещание би довело по-скоро до раздяла сред вярващите, отколкото до Петдесятница. В повечето случай, когато водачът на дадена църква напусне поради една или друга причина хората моментално се разделят на два или повече отбора, вместо да се молят единодушно. Но примерът за тази молитва съвсем не е единствения урок, който трябва да научим от този текст. Преди да започнат да се молят апостолите и останалите хора, които са с тях следват внимателно указанията на Исус – те чакат. В последно време чакането все повече и повече губи стойността си като добродетел. Повечето от нас притежават или желаят микровълнова фурна, бърз компютър, бърз достъп до Интернет, бърз отговор на съобщенията си по електронната поща, бърза реакция от всички останали във всяка една ситуация… И всичко това само защото не умеем да чакаме. Но, прахосаните пари и нерви не са единственото негативно последствие от тези неща. Най-лошото е, че научавайки се да изискваме все по-бърза скорост и по-кратко чакане от всичко, ние постепенно се отучваме да чакаме Божието обещание, както и Неговите отговори на нашите молитви. Понякога Божият отговор идва по-бързо, отколкото очакваме и тогава скачаме от радост и хвалим Бог. Понякога, обаче, Божият отговор не идва според очакванията ни… За разлика от микровълновите фурни и бързия Интернет – молитвата изисква търпение. Тези, които имат търпение с мир дочакват Божието обещание. За съжаление, обаче, тези от нас, които нямат търпение често не дочакват Божия отговор, а се задоволяват с по-малкото, което сами могат да си осигурят. Братя и сестри, да се научим да чакаме и да се молим с търпение! Учениците на Исус не само се молят с търпение, но се молят постоянно и единодушно. Също както и търпението, така и тези две качества не са особено популярни сред днешното общество и именно поради тази причина трябва да им обърнем специално внимание. В днешно време е модно човек да се стреми към индивидуалните си желания и колкото по-малко постоянство се изисква, толкова по-добре. Правилното функциониране на Христовото тяло – вярващите, обаче, не може да бъде реалност без постоянство и единодушие. Думата постоянство все още не е загубила значението си напълно и това трябва да ни служи за насърчение. Що се отнася до единодушието, обаче, ситуацията е съвсем различна. До известна степен поради раните от комунизма в България дори споменаването на тази дума често поражда страх и тревоги. Но единодушието, споменато в Деяния на апостолите може само да ни насърчи, стига да му обърнем внимание. Гръцката дума ὁμοθυμαδόν означава “в един ум” , като с това изразява хармонията между апостолите и останалите, които се молят заедно с тях. Между всички тези различни хора няма разделения, няма лични интереси с по-високо значение от всеобщото желание за Божието обещание… Няма омраза, нито пък взаимно или еднопосочно пренебрегване. Всички тези мъже и жени, най-вероятно на различна възраст и със сигурност с различно минало – всички те успяват да оставят различията си на заден план и заедно да се обърнат към Бог. Именно такава трябва да бъде и нашата молитва… както и целия ни живот щом се наричаме християни. Нека нашата молитва да бъде: “Господи, помогни ни да чакаме твоя отговор. Дай ни сили да преодолеем различията си и единодушно, като братя и сестри, според твоята милост да се покланяме пред теб.” l“,“title“:“Email Extractor“}