Единствената стойностна реалност

Единствената реалност е любовта.   Ние живеем в Божията любов, чрез нея и заради нея.   Макар и невидим, Бог ни дава жизнено дихание, слънце, въздух и всичко останало. Ако оттегли за миг грижата Си към нас, бихме изсъхнали като цвете.   Това, което се опитва да ни причини врагът чрез обстоятелства и човеци, е само бутафория - нещо нетрайно и временно. То рано или късно ще бъде пометено от мощната сила на Божията любов   В книгата Песен на песните четем: "  Защото любовта е силна като смъртта...Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи." (Песен на песните 8 гл.)   Само е важно да останем в тази реалност на любовта, в това измерение и откъм светлата страна... Да продължим да обичаме, сякаш не са ни обидили, не са ни наранили,  не са ни отблъснали, онеправдали или ощетили.    Омразата е временна и бива победена чрез любов.   "Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто." (Римляни 12:21)   Какво ни коства, ако загърбим честолюбието, обидата, търсенето на своето?  Няма ли да останем по-леки, по-светли, след като се освободим от тях?  И тогава ще открием, че любовта не си е отишла, а просто е била свита и изтласкана в ъгъла от агресивната, емоционална вихрушка на гнева, огорчението, обидата. Светло и леко...  Не си ли заслужава?   А когато оставим на Бога болката, Той има грижата да ни анестезира с голяма доза любов.   Дякон Стефан, молейки се за убиващите го с камъни, видя небето отворено, лицето му стана като ангелско и явно без болката, която нормално би трябвало да се изпита, когато те убиват с камъни, предаде дух на Бога...   Тази история, която четем в Деяния на апостолите, глава 8,  е добър повод за размисъл...   Бог е любов.    Единствената реалност е любовта.    Нашата глава - Исус, от любов към Отца и към нас, претърпя всичко като знаеше "че от Бога е излезъл и при Бога отива" (Йоан 13:3).   Знаем, че при раждане първо излиза главата, но неизбежно я последва и тялото. Ние, като Негово тяло, би трябвало да преодоляваме  всичко, знаейки същото - че от Бог сме излезли и при Него отиваме, а там ще преминем само, ако сме споени в едно с главата и останалите части на тялото чрез любовта... Неприятностите и лошите взаимоотношения са временни.   Любовта е вечна... Да живеем като вечни, а не временни...