Една „Оранжева стъпка” напред
Кирил Желязков е роден и израснал в Ямбол. Следва в престижния Савана колеж по изкуства в щата Джорджа. На 29 години Кирил може да се похвали с няколко самостоятелни изложби в Ню Йорк. В България името му все още не е свързвано с големи изложби, но това ще се промени само след няколко дни, когато проектът му „Оранжева стъпка” бъде открит в централния градски парк на Ямбол. Между интервюта за български и чужди медии младият художник договаря хеликоптера за макро-снимките на изложбата. Защо хеликоптер? Защото Кирил е разположил в парка една гигантска картина – рисувана в 128 „творчески и житейски стъпки” с обща дължина 400 м.
e.info: Разкажи за изложбата ти?
„Оранжевата стъпка“ е картина, простираща се на площ от 400 метра дължина при 6 метра височина. Разделена е на 128 платна всяка, с височина 6 и ширина 3 метра. Всяко платно притежава изработена само за него конструкция от стомана – за да може да бъде опънато самостоятелно. Използвани са 13 тона желязо и 2 тона боя, която беше измислена специално за моя проект, 16 рула немски женил по 50 метра дължина и 3 метра ширина. Цялата тази гигантска картина-проект ще бъде разположена в централния градски парк в Ямбол, ще преминава през градскатa градина.
e.info: Какво те подбуди да направиш този проект? От къде идва името „Оранжева стъпка”?
Оранжевият цвят е любимият ми. Картината е символ на собствената ми стъпка в този свят и на житейската ми съдба. Фактът, че съм избрал „Оранжева стъпка” за името на опън-ер-изложбата ми не е случаен. Искам да покажа, че като човек и художник дори физически не искам да копирам някого, а да правя своя собствен път, да преминавам през свои собствени пътеки индивидуално, чрез своя начин и със собствен поглед. Самият отпечатък на стъпката е избран спонтанно, докато работех над началната идея за проекта. Спонтанно, но не случайно.
e.info: Виждаш ли тази изложба като лично откровение?
Да, виждам тази изложба като лично откровение. Живея с вярата, че всичко добро в човешкия живот произтича от Бог. Вторият мотив на тази открита изложба е комуникацията, споделянето. Правя я за всички хора от всички възрасти – изкуството е открито за всеки, макар не всички да го възприемат по един и същ начин. Замислих проекта като неразделна част от природата. Вдъхновението дойде от природата, от връзката с естественото. Пътят на човек преминава през естеството на нещата в живота. През различни сезони на възрастта. Изкуството и природата са в едно цяло – природата, създадена от Бог и картината, създадена от човека. Важен е и контрастът, който се наблюдава в тази връзка. Винаги ме е вълнувал фактът, че хората сме завършени и съвършени, всеки по своему. Това е само въпрос на осъзнаване. Ако човек разбере това, няма пречки пред вярата, че всичко е възможно.Творческото в нас, с което откриваме и създаваме – този дух е по-силен от всичко друго, той прави живота.
e.info: Разкажи ни за впечатленията си от личните ти срещи с Кристо и как той те мотивира за настоящия проект?
Познавам се лично с Кристо, той мотивира художника в мен да мисли широко, мащабно. Да преминавам граници в идеите ми и да давам воля на всеки творчески импулс. Благодарен съм много на Кристо. Прилагам думите му от дълго време: „Ако ще мислиш, мисли широко.” Но моят проект е много различен от проектите на Кристо – аз комбинирам традиционната живопис в мащабен проект сред природата.
e.info: Ти държиш твоят стил да е различен?
Да. Опитвам се да определя свой стил, който е различен. След въпроси на критици по време на последния проект в Ню Йорк, реших тук, в Ямбол, да го нарека „кирилизъм”. Чувствам се подготвен за това да се самоопределя, кирилизмът е моето индивидуално Аз. Това е моят собствен стил. Разбира се, винаги ще има хора, които ще правят сравнение със стиловете на други художници, но това съм аз. Това е моят образ в изкуството.
e.info: Българин в САЩ, американец в България – как се чувстваш като художник в двете среди?
Като български художник в САЩ се чувствам много добре, много сигурен в това, което правя като българин. В България подготовката в художествените училища е много добра и основата, която имам е много стабилна по отношение на класическата рисунка. Но Америка и образованието там ми даде нещо, което липсва не само на мен тук във висшите учебни заведения. Свободата да изразиш себе си, от самото начало да си индивидуален и развиваш индивидуалността си. Това обогатява характера на художника. На мен това отношение, свободата ми даде голяма увреност в онова, което правя. Разликата идва от начина на преподаване, образователната програма, конференциите и лекциите, близкото общуване с професорите и колегите. Отношението към хора на изкуството, към художниците в САЩ е различно, на различно ниво. Статусът на художника е висок, особено ако имаш изложби или участваш в проекти. С професията си можеш да се издържаш, средният американец може да си позволи да купува картини и обича да купува картини, докато тук условията са коренно различни за художника и купувача.
e.info: А защо точно в Ямбол? Имаше предложения да направиш изложбата в София в Южния парк и из големите паркове на Черноморието.
Защото Ямбол е родният ми град, аз съм роден тук, човек не забравя родното си място. Проектът ми беше създаден за Ямбол и посветен на връзката ми с родния край, а паркът на моя роден град е един от най-красивите на Балканския полуостров. Не трябва всичко да се концентрира само в столицата и из курортните ни селища – България не е само това.
e.info: Бъдещи проекти?
Те ще бъдат като много по-големи от „Оранжевата стъпка” и са замислени с по-дълбоко послание към обществото. Ще има допълнителна уеб-страница за предстоящи изложби, проекти и събития, които ще организирам.
