ЕКЛЕСИАСТ, глава 12

ЕЛЕГИЯТА НА ЕДИН ЖИВОТ

Проповедникът завършва поучението си с всевалидният съвет:

„Помни своя Създател в дните на младостта си,
преди да дойдат дните на злото,
и настанат години, когато ще речеш:
Не намирам наслада в тях.“ (Екл.12:1)

Най-благоприятният момент за човек да повярва в Бог е в неговото детство.
Най-подходящото време за човек да изповяда, да почита и да служи на Бога, е в неговата младост. Такова решение, би го предпазило от сериозни грешки, пороци, поквара и болести, и ще му спести много разочарования. Трябва ли човек да стане отчаян, разочарован и нещастен от живота си за да обърне към Създателя си? Не е ли по-добре да си остане ведър, вдъхновен и позитивен, а не стремглаво да върви към краха на мечтите си и чак тогава в безизходицата, да търси помощ от Небето? Дали храмът е само за неизлечимо болните, безнадеждните и провалилите се?
Не!
Вярата в Бог, близостта със Създателя и поклонението пред Твореца е за всеки. Вярно е, че в Бог всеки може да намери подкрепа, надежда и облекчение, но вярата в Бог най-добре се отразява на онези, които от младостта си са намерили път към Бог!