ЕКЛИСИАСТ, глава 10 

МИРО ЗА СВЯТО ПОМАЗАНИЕ – 1

Четиво с продължение…

В десета глава Проповедника повдига въпроса за чистота на духовното служение.

„Както умрелите мухи
правят мирото на мировареца да вони и да кипи,
така и малко безумие покварява онзи,
който е уважаван за мъдрост и чест..“ Екл.10:1

От край време приготвянето на миро за свято помазание е отговорна и свята работа! Мирото за помазание е част от богослужебната практика на Новия и на Стария завет. Най-популярните библейски пасажи, които и ние знаем и често цитираме за помазването с масло са:

Яков 5:14,15 „Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се молят над него и го помажат с масло в Господнето име; и молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.“

Марк 6:13 – за учениците на Христос „И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.“

Изход 40:9 „Да вземеш мирото за помазване и да помажеш скинията и всичко, което е в нея; така да я осветиш и всичките нейни принадлежности; и ще бъде свята.“

Изход 30:31 „Да помажеш Аарон и синовете му, и да ги осветиш, за да Ми свещенодействат.“

Изразът „помазване“ – „помазание “ има значението за отделяне, упълномощаване и екипиране за изпълнение на задачи с духовно значение.

Библията говори за два вида помазване с миро:
Първия вид е за външно физическо помазване с цел за освещаване, посвещение и за изцеление.  
С помазване с миро са се освещавали Скинията и Храма и богослужебните съдове.
С помазване се бележи освещаването и посвещаването на хора за пророческо служение, за царе и за свещеници.

Помазването с миро обикновено се полага върху главата на този, който бива помазан, а в някои случаи може да бъдат помазвани краката, ръцете или болното място.

Мойсей е помазал Аарон и синовете му за свещеническо служение (Изход 40:12–15; Левит 8:30).

Пророк Самуил е излял миро върху главата на Саул за да бъде помазан за цар над Израил, а след това е помазал и Давид за цар.

Втория вид помазание е за вътрешно помазване със Святия Дух и е описание за степента на Божието присъствие, сила и благоволение върху живота на помазания.

1. Помазанието е израз на свръхестествената, животопроменяща сила на Святия Дух в човека.
2. Помазания с Духът Божи променя поведението си и ако преди това е бил „светски“ – греховен, покварен и плътски, Божието помазание го прави духовен, посветен и осветен за Бога във всичките си дела и поведение.
3. Помазанието променя речникът му – изчезват циничните, груби и „гнили“ думи , а Божието Слово става все по-значителна част от неговия начин за мислене и изразяване.
4. Помазанието променя характера му и той започва да подражава във всичко по примера на Христос.
5. Помазаният с Духът Божи има силата да издържа изпитанията и ида преодолява изкушенията в неговия живот и служение.
6. Помазанието се свързва и с усещането на радост, вдъхновение и сила за служение вътре в помазания със Святия Дух.
7. Помазаният със Святия Дух има видение т.е. за водителство от Святия Дух за Божията воля и начина по който трябва да бъде изпълнено.
8. Помазанието променя отношението му към хора – близки и далечни и приятели или врагове. Към всички е той е любящ, благороден и благодатен и вижда във всеки възможност да стане последовател на Христос.
9. Помазанието го вдъхновява и учи да постъпва така, че да доведе успешно повече хора до Христос и да се грижи за тях докато и те пораснат в Духът и го последват.

Най-велик пример за нас е Исус Христос, Който е бил помазан, отделен, воден и  работата на Светия Дух за неговото служение на проповядване, изцеление и освобождение.

Лука 4:1 „А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дни

Чрез помазанието на Святият Дух се отделят вярващите за тяхното служение в името на Исус.

„И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.“  Д.А.13:2

Следва продължение…