ЕКЛИСИАСТ, глава 7

0

ЗА ДОБРОТО ИМЕ… Сигурно остарявам, защото все по-често мисля за добро име и репутацията, която искам да оставя след себе си. В моята младост все ми се струваше, че по-важното е да привлека вниманието на околните и да им окажа въздействие в момента, от колкото това, колко дълго ще остане въздействието ми.Сигурно и с вас…

ЕКЛИСИАСТ, глава 7

ЕКЛИСИАСТ, глава 7

ЗА ДОБРОТО ИМЕ…

Сигурно остарявам, защото все по-често мисля за добро име и репутацията, която искам да оставя след себе си. В моята младост все ми се струваше, че по-важното е да привлека вниманието на околните и да им окажа въздействие в момента, от колкото това, колко дълго ще остане въздействието ми.
Сигурно и с вас е било така.
Еклисиаст – проповедникът обаче казва:
„Добро име струва повече от скъпоценно миро
и денят на смъртта – от деня на раждането.“
Екл.7:1

Вероятно, когато е записал тази сентенция, Соломон е използвал по-стара поговорка, която звучи така: „Доброто име е за предпочитане от добрия нард“ – като под „нард“ има предвид скъпоценно, великолепно ухаещо масло, миро и омайващ парфюм, който е бил разпространен по това време. Жените, а и мъжете са го използвали на празничните веселби за да се представят добре, да привлекат вниманието върху себе си и да прикрият неприятните телесни миризми.

Проповедникът е използвал тази сентенция със стряскащото допълнение „и денят на смъртта – от деня на раждането!

„Скъпоценното миро“ е символ на харизматичното въздействие и влияние от поведението, външния вид и изговорените слова. Този израз има и много силно духовно измерение за оказаното въздействие при служение, показването на талантите и духовните дарби в живота ни. По тази причина мнозина „копнеят“ и настоятелно искат да притежават дарбите, да демонстрират служението си и да показват талантите, които имат.
Съзнателно употребявам думата „да притежават дарбите“, за да подчертая, че истинските духовни дарби не са притежание на когото и да било другиго освен на Святия Дух, а помазаните от Духа хора само ги употребяват като инструменти за служение. Така или иначе мнозина се блазнят да ги имат заради силата и влиянието, които предполагат че ще имат с получаването им.

Освен това, не са и редки случаите когато наистина помазани и благословени с дарбите на Святия Дух хора се самозабравят и злоупотребяват с вниманието, влиянието и властта, която са получили в служение. Това влияние е временно и онези, които са попаднали в капана на самодоволството и гордостта много лесно се провалят и шумно се сгромолясват. И много жалко, губят репутацията си и доброто име.

Соломон ни казва:
Добро име струва повече от скъпоценно ухание от помазанието, влиянието и славата!

Репутацията от благочестието е по-желателна от цялата слава, богатство и удоволствия на този свят. И доброто име, което е запазено до края, е по-важно от харизмата, влиянието и изявата на талантите ни в началото на служението ни. Ако духовните дарби ни доведат до падение, те или не са духовни, а плътски или ние сме били твърде много плътски за да се самоунищожим.

Доброто име в деня на смъртта е по-важно от радостта в деня на раждането и добрия край на служението е много по-важен от доброто начало на духовният живот и служение!

Съгласни ле сте с това?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.