Епизод на вярата: Опазване на Словото

Предишната част можете да си припомните тук. През шестдесетте и седемдесетте години на 20. век разпространяването на евангелието беше нелегално. Братя и сестри от чужбина успяваха с голям риск да внесат Евангелия през границата. От там доста християни бяха включени в разпространяването им в страната ни. Използвайки една командировка до Северна България от работата ми, се озовах в гр. Бяла Слатина. Там нямаше Евангелска църква. При контакта ми с хора от предприятието, до което бях изпратен по служба предложих Нови завети и Библии. Някои проявиха интерес, слушаха и си вземаха Евангелие, а някои - Библии. Разпространението беше безплатно. Много скоро отново бях командирован в същия град и този път носех цял куфар с литература. Пристигнах с автобус до автогарата и докато се двоумях да чакам ли рейс до завода, дойде внушение в мен да тръгна пеша. По средата на пътя ме срещна една жена, отмина ме и след това извика след мен: „Ти ли идваш от Пловдив в завода?" Познала ме от предния път. „Слушай, носил си и си раздавал духовни книжки. Сега те чакат в завода да те арестуват. Не казвай на никого за срещата ни." И си тръгна. Размислих. Бог искаше да опази Словото Си. Иначе уловена духовна литература изгаряха, претопяваха в хартиените фабрики. Смених посоката на движение и отидох в един дом на власи (от малцинството), където бях нощувал в предишната командировка. Посрещна ме усмихната жена и предложи скривалище, където съхраняваше брашното за семейството си. Изпразних куфара и сложих в него мои лични дрехи и продължих за предприятието.   Когато пристигнах и исках да заверя командировъчното си, настъпи известно оживление около мен и един лейтенант от МВР доближи, попита за паспорта ми, изкозирува и отсече:,Арестуван сте." Грабна от ръцете ми куфара и ме настани в колата. Тръгнахме за местния участък на МВР. Влизайки в стаята на дежурния, видях един майор зад бюрото, а на фотьойла стояха двама цивилни с меки шапки. Разбрах - двамата бяха от Държавна сигурност.   Лейтенантът изкозирува и постави куфара ми пред тях на бюрото. Дежурният офицер протегна ръка да отвори куфара, но нещо се досети и ми каза: „Отвори куфара ти. Сигурно е пълно с Библии". Аз спокойно отворих куфара. Всички станаха прави да видят колко Библии нося в този куфар. Уви, мои лични вещи и нито една Библия в него. Отново си седнаха господата разочаровани. Разбрах какво Господ им беше погодил.   Освободиха ме и ме задължиха да спя в местния хотел и ме държаха под очи. В деня, когато свърших работата, минах през този дом, взех Библиите и Евангелията, раздадох ги на хора, които срещах и така потеглих обратно към дома си. Словото не се връзва, защото то връзва враговете и неприятелите си!     Следва продължение...