ЕС и евангелските църкви в Румъния

Европейският съюз е най-великата цивилизация в света. Макар да съм наясно, че ЕС е несъвършен, концепцията за правата на човека започна да се свързва с него, мястото, където социалните реформи бяха осъществени в голям мащаб за първи път в историята. Освен това хора от цял ​​свят се стремят да живеят и работят тук. През последните няколко десетилетия Европейският съюз се превърна в котел, който ври и кипи. Държави като Германия, Франция и Дания са търсени заради техния просперитет и общото благосъстояние на жителите им. ЕС изглежда е раят на земята в сравнение с други места.   Ето защо влизането на Румъния в ЕС беше еуфоричен момент за мен. Беше 1 януари 2007 г. и тогава бях на шестнадесет. Наистина, това беше монументална стъпка за моята страна. Някои румънци приемат това като негатив, но в по-голямата си част хората бяха щастливи, че все пак сме част от големия Европейски съюз. По онова време бях изумен от факта, че румънците се притесняваха от този ход. „Защо хората не са убедени?“ помислих си. „Това няма ли да е от полза за всички нас?“   По-късно в живота научих, че всеки политически ход има както положителни, така и отрицателни резултати. Разбира се, някои се оказват с повече предимства, отколкото недостатъци, и обратното. През 2007 г. видях само положителни ефекти и нито един отрицателен.   Първите три положителни резултата от присъединяването на Румъния към ЕС са по-добра и по-стабилна икономика, по-добра съдебна система и инвестиции в инфраструктура, индустрия и местно управление.   От друга страна, евангелското движение беше отрицателно повлияно и тук говоря по-конкретно за евангелските и реформираните църкви. Въпреки че румънската икономика се засили през годините, хората се възползваха от шанса за по-добър живот. Сред тях много евангелски и реформирани християни избраха да отидат в чужбина.   Не съдя хората, които се местят в друга страна, за да търсят по-добър живот. Понякога условията на живот са тежки, а възможностите малко и рядко. Познавам хора, които нямат друг шанс, освен да работят в страни като Германия, Франция и Дания.   Миграцията на евангелските и реформираните християни за съжаление остави след себе си много празни столове в църквите, както в градските, така и в селските райони. Църкви, които преди са имали 200 или дори 300 членове, сега имат само 100. Някои църкви, особено тези в селските райони, са напълно затворени. Твърдението, че църквите са празни само поради миграцията, е заблуда. Като цяло на Запад и особено в ЕС броят на хората, които твърдят, че са християни, намалява. В сравнение с 1900 г., когато 95 на сто от европейците са твърдяли, че са християни, през 2020 г. само 76 на сто от европейците казват, че са християни.   Контрастът между ЕС и Румъния по отношение на раждаемостта преди 2007 г. беше потресаващ. Въпреки че нямаше нищо лошо в това една жена да преследва кариера в Румъния преди 2007 г. (напр. много от моите роднини са уважавани лекари), в миналото фокусът беше повече върху семейството, отколкото върху кариерата.   За добро или лошо културата на Румъния преди 2007 г. беше с фокус върху семейството, в съответствие с учението на апостол Павел в Тит, където той използва думата „домакиня“, за да опише младата християнка. Косвено присъединяването на Румъния към ЕС повлия в това отношение на евангелските и реформаторските църкви.   В миналото видни семейства с много деца са били нещо обичайно. Произхождам от семейство с шест деца. В наши дни рядко се чува за семейство с шест деца. Случва се, но рядко. Румъния се е асимилирала в европейската култура и ръстът на раждаемостта подчертава това.   Румънската култура преди 2007 г. можеше лесно да се определи като традиционна. Но тази дума представлява проблем. Какво означава да наречеш една култура "традиционна"? От моя гледна точка всеки въпрос трябва да се анализира индивидуално, за да се направи заключение дали една култура е традиционна. Като цяло, от моя гледна точка, може да се твърди, че Румъния беше и все още е в много отношения традиционна страна, главно поради семейните ценности.   CNE NEWS Photo: EPA, Bogdan Cristel