Евангелие по Лука, глава 10-б

КОЙ Е ТВОЯТ БЛИЖЕН?

„И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ Лука 10:25,28

В Матея 22:34 Исус обяснява на един законник, коя е най-голямата заповед.  Ето че сега, при друг случай, друг законоучител си е научил урока и дава правилният отговор:
„Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум;  и да обичаш ближния си като себе си“.

Честно, ама честно, всички ние сме добри учители на другите, когато ги учим как спазват Божият закон! Въпросът е дали ние вършим това, което учим другите да правят?

Ето го и проблемът: Едно е да знаем, друго е да можем, а трето и четвърто е да го направим! Разбира се винаги можем и да се оправдаем, ако не пред Бога, то поне пред собственият си егоизъм. Законоучителят е знаел наизуст заповедта, но не е знаел, на кого трябва да я приложи. Странно, нали?!  По тази причина,  Христос разказва притчата за ПРЕЗРЕНИЯТ САМАРЯНИН, ПОМОГНАЛ НА НУЖДАЕЩИЯТ СЕ…
Интересно е, че Христос обръща отговора, за това, кой е наш ближен. Наш ближен е този, който ни помага и ни показва милост, а не този който ни подминава тогава, когато имаме нужда!

Обикновено ние се ласкаем от идеята да наречем „наши приятели и ближни“ хора с положение, известност, пари, красота и пр. Тези обаче не се ласкаят от дружбата си с нас!

И така, с какви хора дружите? Те ближни ли са ви?
А вие, ближни ли сте на някого?
Кога за последен път сте се спрели до някой нуждаещ се?
Почиствали ли сте чужди рани?
Изливали ли сте върху тях елей и вино?
Качвали ли сте някой на собственото си магаре или кола?
Плащали ли сте чужда сметка?
А знаете ли, коя е най-голямата Божия заповед?

Едно е да знаете, друго е да можете, а трето и четвърто е да го направите!
Христос казва на законоучителя:
„Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“ Лука 10:28